Водачите на извънгабаритни или тежки камиони, които извършват превоз без разрешение по обществените пътищата и не са техни собственици или лицензирани превозвачи, носят отговорност по Закона за движението по пътищата (ЗДвП), а не по Закона за пътищата (ЗП).
Това означава, че шофьорът на такъв камион ще бъде наказан с 3000 лв. глоба по ЗДвП (до 7 септември 2025 г. санкцията беше от 500 лв. до 3000 лв., каквито суми са посочени в мотивите на тълкувателното постановление, тъй като те са приети от ОС на НК на ВКС и I и II колегии на ВАС на 10 юли 2025 г., т.е. преди последните изменения на ЗДвП). А не по Закона за пътищата, по който глобата е от 1000 лв. до 5000 лв.
В тълкувателното постановление се посочва, че водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това, извършва нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата, когато не е собственик на пътното превозно средство или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза“.
С приемането му се слага край на практиката на шофьорите на извънгабаритни или тежки камиони да се налага санкцията предвидена в ЗП.
Колегиите на ВКС и ВАС приемат, че отговорност за нарушение по ЗП (по чл. 53, ал.1, т. 2 във връзка с чл. 26, ал. 2, т.1, б. „а“) носят само лицензираните превозвачи или физическите лица, които са собственици на извънгабаритни или тежки ППС – както когато наредят превоза, така и когато са фактически извършители, т. е. когато управляват лично камиона.
В тълкувателното постановление се сочи, че причината за това е, че именно лицензираните превозвачи и собствениците на камионите са задължени да подадат заявление до агенция „Пътна инфраструктура“ или до съответното областно пътно управление или община (в зависимост от това коя е администрацията, управляваща пътя) за издаване на разрешение за движението на извънгабаритни или тежки ППС.
Когато шофьор управлява чужд тежък камион без разрешение, например по силата на трудов договор сключен със собственика или превозвача, не е задължен да подаде заявление за издаване на разрешение и следователно не следва да носи отговорност по Закона за пътищата (чл. 53, ал.1, т. 2 във връзка с чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“).
„Противното би означавало водачът на ППС, работещ по трудов договор като водач на ППС, да носи административнонаказателна отговорност за виновното поведение на друго лице – на неговия работодател – собственик на ППС или превозвач (физическо лице или юридическо лице), който не е поискал и не е получил необходимото разрешение. Това би противоречало на основания принцип, визиран в разпоредбата на чл. 24, ал. 1 ЗАНН, според който административнонаказателната отговорност е лична и всеки отговаря за собственото си виновно поведение“, акцентират ВКС и ВАС.
В тълкувателното постановление се прави специален коментар, който да изключи друго тълкуване от страна на МВР и АПИ, които налагат санкциите:
- Върховният касационен съд и Върховният административен съд изясняват, че чл. 37 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ не означава, че всички изброени лица – водачът, товародателят, съпровождащото лице и другите участници – автоматично трябва да бъдат санкционирани при установено нарушение.
- Разпоредбата само посочва кои органи имат право да контролират и кои лица могат да бъдат проверявани и при нужда санкционирани, но не задължава органите да налагат акт на всеки един от тях. Контролните служби на МВР и АПИ трябва да преценят конкретно кой е извършил нарушението и спрямо кого следва да се състави акт.
Съдът също подчертава, че наказването на водача по чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП не изключва възможността да се санкционират и други лица (като превозвача или товародателя), ако е доказано, че те са извършили отделни нарушения, визирани в чл. 37 от Наредбата.
