С Тълкувателно решение № 3/2020 от 28.03.2023 г. по Тълкувателно дело № 3/2020 г. Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши:
„Погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.“
С новото тълкувателното решение по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК е обявено, че Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд е изгубило сила. Според последното погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес за принудителното осъществяване на вземането.
Тълкувателно дело №3/2020 г. е образувано по искане на председателя на Висшия адвокатски съвет, поради наличието на противоречива практика на отделни състави на ВКС по въпроса: „Прилага ли се нормата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД в изпълнителния процес по изпълнителни дела за събиране на вземания, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС?“. В някои съдебни решения се приема, че разпоредбата се прилага в изпълнителния процес по изпълнителни дела за събиране на вземания, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на тълкувателното решение. Други състави приемат, че чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД не се прилага и по изпълнителни дела, образувани за принудително събиране на вземания преди 26.06.2015 г. Те посочват, че тълкувателното решение, с което е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г., изрично приема в мотивите си, че от момента на влизане в сила на Конституцията (13.07.1991 г.) изпълнителният процес не може да се счита за „процес относно вземането“ по смисъла на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Поради това от посочения момент давността по образуваните за принудително събиране на вземания изпълнителни дела не спира да тече и с изтичане на съответния предвиден в материалния закон срок тези вземания се погасяват независимо от даденото с ППВС № 3/1980 г. задължително тълкуване.
ОСГТК на ВКС приема за правилно първото становище. Мотивите им се основават на това, че в правната теория се приема, че задължителните тълкувателни актове не съставляват правила за поведение, а само изясняват действителното съдържание на правна норма, по чието прилагане има противоречия или неясноти. Приема се също, че съдържанието на тълкуваната разпоредба е било такова, каквото е изяснено със задължителното тълкуване, още от момента на приемането й. Така се обосновава ретроактивното действие на даденото задължително тълкуване. ОСГТК на ВКС съобразява, че даденото с предходен тълкувателен акт тълкуване на правната норма е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове (чл. 130, ал. 2 ЗСВ). Те трябва да я прилагат в смисъла, посочен в тълкувателния акт, и ако тълкуваната норма не е отменена или съществено изменена, нямат право да влагат в нея различен смисъл. Правните субекти, които не са адресати на задължителната сила на тълкувателните актове, също могат да изискват от съответния орган да съобрази решението си с тях, а ако не стори това – да оспорят постановените в нарушение на задължителното тълкуване актове по установения за това ред. Затова следва да бъде прието, че последващите тълкувателни решения нямат, подобно на първоначалните, обратно действие, а започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. Върховните съдии посочват, че даденото разрешение е оправдано и с оглед практиката на Европейския съд по правата на човека.
С оглед изложеното ОСГТК приема, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.
