С постановяването на Решение № 89 от 09.02.2026 г. по гр. д. №  3255/2023 г., 2-ро гр. отделение, Върховният касационен съд (ВКС) за пореден път утвърждава принципа за запазване на последната воля на завещателя, пречупен през призмата на Тълкувателно решение № 2/2023 г. на ОСГК. Решението дава ясни насоки как следва да се разграничава безвъзмездният характер на завещанието от благодарствения мотив, породен от положените за наследодателя грижи.

Фактическа обстановка и предмет на спора

Спорът възниква в производство по делба на недвижим имот в гр. София. Основният въпрос е дали наследник по закон може да бъде изключен от делбата въз основа на саморъчно завещание, направено в полза на друг съделител.

Въззивният съд първоначално приема завещанието за нищожно поради противоречие с безвъзмездния характер на акта. Мотивите на съда са свързани с употребените изрази „дарявам срещу гледане“ и факта, че завещателката е положила подпис върху обозначението „упълномощител“.

Тълкуване на волята според Тълкувателно решение по т. д.  № 2/2023 г. на ОСГК на ВКС

ВКС отменя въззивното решение, като се позовава на задължителната практика, установена с ТР № 2/2023 г. на ОСГК на ВКС. Върховните съдии извеждат няколко фундаментални принципа:

  • Принцип на запазване на волята: Тъй като завещанието поражда действие след смъртта на съставителя, волята му следва да се тълкува преимуществено в полза на неговата действителност, за да не се отрече последната му воля.
  • Благодарствен мотив: Вписването в завещанието на гледане и грижи, които са полагани или ще се полагат за завещателя, не винаги представлява насрещно задължение, което опорочава безвъзмездността. Когато тези грижи не са единственият мотив за разпореждането, завещанието не е нищожно по смисъла на чл. 42, б. „в“ ЗН.
  • Терминологични неточности: Използването на термини като „дарявам“ или „упълномощител“ от неюристи следва да се възприема като разпореждане в смисъл на прехвърляне на права, а не като промяна на правната природа на акта. Съществен елемент от съдържанието на завещателния акт е самият подпис, чиято автентичност в случая не е била оспорена от страните, нито е оспорено ръкописното написване на текста от завещателката.

Правни последици

ВКС признава завещанието за действително и установява, че то прехвърля собствеността върху принадлежащата на завещателката идеална част на нейния внук. В резултат на това:

  • Искът срещу прекия наследник по закон е отхвърлен, тъй като завещанието е изчерпало правата на наследодателя в полза на заветника.
  • Делбата е допусната между заветника и останалите наследници по закон на общите наследодатели, притежаващи части от прекратена съпружеска имуществена общност.

Решение № 89 от 09.02.2026 г. по гр. д. № 3255/2023 г. на ВКС е ключов акт, който ограничава формалистичния подход при преценката на завещателните разпореждания и  дава приоритет на действителната воля на наследодателя. То  потвърждава, че наличието на благодарствен мотив или очакване на бъдещи грижи не опорочава автоматично безвъзмездния характер на завещанието, освен ако не се докаже, че това е бил единственият и противозаконен мотив за съставянето му.

Leave a comment