Макар в областта на обществените поръчки календарната 2020 г. да започна приоритетно под знака на въвеждащата се Централизирана автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“ ЦАИС (ЕОП) и да беше силно повлияна от кризисното законодателство във връзка с въведеното с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. извънредно положение, законодателството относно мерките срещу предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма продължава да е от съществено значение за възложителите на обществени поръчки, като субекти по чл. 4, т. 23 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП). В тази връзка всички лица, организиращи възлагането на обществени поръчки, следва освен да спазват изискванията на явяващия се като специален за тях ЗМИП, също така да съобразят и актуализират вътрешните си организационни процеси с новите изисквания на законодателството и органите, които следят за прилагането на ЗМИП и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма (ЗМФТ).
В настоящия материал накратно ще обърнем внимание на част от основните изисквания, които стоят на дневен ред през настоящата година пред възложителите на обществени поръчки, като субект по чл. 4, т. 23 от ЗМИП.
1. На първо място следва да се отбележи, че в деня на обявяване на извънредното положение от Народното събрание, с Държавен вестник бр. 21 от 13.03.2020 г. бяха обнародвани редица изменения и допълнения в Правилника за прилагане на закона за мерките срещу изпирането на пари (ППЗМИП), които имаха за цел както да актуализират законодателството в тази материя, така и да поправят някои непълноти свързани с практическото прилагането на закона и правилника към него.
Безспорно най-същественото изменение, което пряко касае материята на обществените поръчки, е промяната в Приложение № 2 към чл. 37, ал. 1 от ППЗОП, което урежда бланката на декларацията по чл. 59, ал. 1, т. 3 от ЗМИП относно действителните собственици на участници/кандидати по съответната поръчка. Всеки възложител на обществени поръчки, като субект по чл. 4, т. 23 от ЗМИП, следва да актуализира текста на декларациите по чл. 59, ал. 1, т. 3 от ЗМИП, които изисква от контрагентите си, с оглед на изискването на законодателя, именно посочение в ППЗМИП бланки на декларации, да се използват при установяване на действителни собственици по реда на чл. 37, ал. 1 от ППЗМИП. Съгласно изискването на чл. 37, ал. 2 от ППЗМИП декларацията по Приложение № 2 може да бъде включена като част от друг документ, изходящ от декларатора, но трябва да съдържа всички относими към конкретното юридическо лице или друго правно образувание реквизити по приложение № 2 и да не предизвиква съмнение относно лицето, което я подава, и относно съдържанието и.
Промяна има и в Приложение № 1 към чл. 26, ал. 1 от ППЗОП, което урежда бланката на декларацията по чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗМИП относно понятието „видни политически личности“ и свързаните с тях лица.
2. На следващо място и през настоящата 2020 г. на дневен ред за възложителите на обществени поръчки, като задължен субект по чл. 4, т. 23 от ЗМИП, ще стои въпросът с привеждане на вътрешните им правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма в съответствие с изискванията на чл. 101 от ЗМИП. С промяната в изискванията на ЗМИП и ППЗМИП законодателят вмени задължението на субектите по чл. 4 от ЗМИП да привеждат вътрешните си правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма в съответствие с изискванията на чл. 101 от ЗМИП в срок до 6 месеца от публикуването на резултатите от националната оценка на риска на интернет страницата на Държавна агенция „Национална сигурност“. След като повече от година липсваше публикувана национална оценка на риска, на 09.01.2020 г. на сайта на Държавна агенция „Национална сигурност“ бяха публикувани резултатите от Националната оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма, като именно от тази дата за задължените субекти по чл. 4 от ЗМИП започва да тече шестмесечния срок (резултатите от националната оценка на риска са публично достъпни на сайта на ДАНС). Тук следва да се направи важното уточнение, че както в много други сфери на обществения живот, и този срок беше засегнат от действието на въведеното извънредно положение, поради което, съгласно § 13 от (ЗИД) на Закона за здравето, сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (какъвто се явява и този шестмесечен срок), започват да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на ЗИД на Закона за здравето. Ето защо сроковете по чл. 102, ал. 1 и 2, чл. 104, ал. 2 и 4, чл. 106, ал. 4 и 5 и § 6 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП), изтичат в 24.00 часа на 21 август 2020 г.
3. Не на последно място е важно да се отбележи, че освен че възложителите на обществени поръчки следва да приведат вътрешните си правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма в съответствие с изискванията на чл. 101 от ЗМИП, съществено е да се има предвид, че като задължен субект по чл. 4, т. 23 от ЗМИП, Възложителите следва да подготвят и своя собствена вътрешна система за оценка на риска, която да установи, анализира и оцени рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма във връзка с дейността им като възложител на обществени поръчки, като също така се диференцират съответните категории рискове. Собствената вътрешна система за оценка на риска задължително следва да е съобразена с публикуваната на 09.01.2020 г. Национална оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма, както и Наднационалната такава, изготвена от Европейската комисия (чл. 95, ал. 2 от ЗМИП).
Особено внимание следва да се обърне на всички заложени от законодателя иззисквания, касаещи предотвратяване изпирането на пари и финансиране на тероризъм, като Възложителите на обществени поръчки следва старателно да организират вътрешните си процеси относно: видовете комплексни проверки относно своите клиенти (по смисъла на ЗМИП); процесите по самото идентифициране и проверка на своите клиенти (в това число идентифициране на действителните им собственици); изясняване на произхода на средствата им; процесите по съхраняване на събраната информация и съответно разкриването й пред компетентните за това органи; създаването и функционирането на специализирана служба по смисъла на чл. 106 от ЗМИП и ППЗМИП, както и обучение на служителите си.
Адвокат Христо Ничев е член на Софийска адвокатска колегия и експерт по обществени поръчки, вписан в регистъра на АОП – като такъв част от множество състави на помощни органи към възложители, опериращи в различни области, с натрупана солидна процесуална практика по материята на обществените поръчки и с над 10 годишен юридически опит.
Статията е публикува в бр. 6 от 2020 г. на Списание ЗОП Плюс http://zopplus.com/2020/08/05/sadarzhanie-na-broevete-na-spisanie-zopplus-2016-2020/
