ВАС с Тълкувателно решение №4 от 02.07.2025 г. по т.д. №7/2020 г. прие, че влязлото в сила определение, с което съдът се произнася по отказа на административен орган да разгледа искане за издаване на административен акт, не подлежи на отмяна.

В съдебната практика имаше спор за това дали може да се извършва извънредна проверка на влезлите в сила определения по чл. 200, ал. 1 АПК по реда на отмяната. Върховните съдии са изследвали въпроса за отмяната на влезли в сила съдебни актове, както и производството по обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт.

По отношение на отмяната ВАС подчерта, че тя представлява извънредно средство за защита срещу влезли в сила решения, определения и разпореждания, с които се прекратява развитието на делото. Отмяната може да се допусне само при наличието на изчерпателно изброените основания в чл. 239 от АПК. Тя не е стадий от съдебния процес, а самостоятелно извънредно производство, което не обхваща всички порочни съдебни актове и всички възможни пороци. Подчертава се, че „преграждащи“ са онези определения, с които се възпрепятства съдът да се произнесе по съществото на спора.

Относно производството по обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт (уредно в чл. 197 – чл. 202 АПК), ВАС посочва, че АПК урежда подробно положителните и отрицателните процесуални предпоставки за допустимост на искането за образуване на административно производство. И когато административният орган откаже да разгледа такова искане, съдът дължи отговор дали изводът на административния орган, че искането, с което е сезиран, е нередовно или недопустимо, е законосъобразен.

По отношение на производството по обжалване на отказ от разглеждане на искане за издаване на административен акт (регламентирано в чл. 197–202 от АПК), съдът отбелязва, че законът урежда както положителните, така и отрицателните процесуални предпоставки за допустимостта на такова искане. Когато органът откаже да го разгледа, съдът следва да провери дали отказът е законосъобразен.

ВАС пояснява, че в това производство съдът се произнася с определение, с което:

  • отхвърля жалбата срещу изричния отказ на органа да разгледа искането,
  • отменя отказа и връща искането на компетентния орган за произнасяне по същество.

 

Когато искането бъде върнато, административното производство продължава, тъй като развитието му не е преградено с определението на съда. След новото произнасяне на органа, лицето има право да потърси съдебна защита.

Според съда, с определението по чл. 200, ал. 1 АПК се контролира само преценката на органа относно редовността и допустимостта на искането. Това определение не решава спор за материално право и не поражда сила на пресъдено нещо. Жалбоподателят би могъл да подаде отново същото искане при отпадане на пречките за допустимост или при наличие на необходимите процесуални условия.

Разпоредбата на чл. 201, ал. 1 от АПК предвижда, че определението е задължително само за участниците в конкретното обжалване и за органа, по делото, по което е постановено. Тази разпоредба е специална спрямо чл. 177, ал. 1 от АПК, който урежда субективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебните решения.

Върховните съдии заключават, че съдебният контрол върху акта на административния орган е приключен, но тъй като с определението не се прегражда развитието на производството, не са налице всички предпоставки по чл. 237, ал. 1 от АПК за допустимост на отмяната. Някои от съдиите са изразили и особено мнение, с което не отхвърлят крайния извод на мнозинството, но приемат, че от него следва да се направи изключение за влязлото в сила определение, с което е отхвърлена жалба срещу изричен отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален административен акт, когато искането е ограничено с преклузивен срок и липсва възможност да се подаде отново.

Leave a comment