Съдия Милена Хазарян от Районен съд – гр. Велики Преслав отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) във връзка с приложението на чл. 343б, ал. 5 от Наказателния кодекс (НК). Причината е съмнение, че задължителното отнемане на автомобили от пияни или дрогирани шофьори може да нарушава правото на ЕС, включително принципа за пропорционалност от Хартата на основните права на ЕС.
Основните проблеми, които отчита съда и които са свързани с преюдициалното запитване са нарушението на принципа на пропорционалност на наказанието и на правото на собственост. Съдия Хазарян поставя въпроса дали задължителното отнемане на автомобил съответства на принципа за пропорционалност. Отчита, че българският закон не допуска участие на трети лица (например съпрузи-съсобственици) в дела за отнемане на автомобили, което нарушава правото им на защита, а в хипотеза на семейна имуществена общност (СИО) върху автомобил, съпругът на осъдения може да стане съсобственик с държавата или да бъде принуден да „откупи“ своя дял, често на по-висока цена.
Разглежданият случай е за мъж от гр. Велики Преслав, заловен с 3,23 промила алкохол, който получава условна присъда, глоба и отнемане на автомобила. Колата обаче е съсобственост със съпругата му, която не е участвала в производството, касаещо отнемането на автомобила, тъй като няма такова право, нито е била разпитана. В случая съдът приема, че колата следва да бъде върната, а водачът трябва да бъде осъден да плати равностойността ѝ, тъй като тя не е изцяло негова собственост. Преди да се произнесе в този смисъл обаче, съдия Хазарян е решила да спре делото и да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС. Прокурорът и адвокатът на подсъдимия също са били на мнение, че трябва да бъдат отправени въпроси до съда в Люксембург, предвид противоречивата съдебната практика.
Преюдициалните въпроси, отправени към СЕС са:
1.Приложими ли са Директива 2024/1260/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 април 2024 година относно възстановяването и конфискацията на активи, както и Хартата на основните права на Европейския съюз, или Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления, в случаи на извършени престъпления по транспорта, след употреба на алкохол и/или наркотични вещества?
2.При евентуален положителен отговор на първия въпрос, представлява ли МПС-то, средство за извършване на престъплението, съобразно дефиницията на чл.З, ал.З от Директива 2024/1260/ ЕС?
3. При евентуален положителен отговор на втория въпрос, при отнемането на моторното превозно средство, приложим ли е принцип[ът] на пропорционалността, съобразно чл. 49 и чл. 52 от ХОПЕС?
4.Следва ли чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като тази по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК на Република България, даваща възможност да бъде отнето в полза на държавата моторно превозно средство, което е послужило за извършване на престъпление, или да се присъди паричната му равностойност, ако част от собствеността на моторното превозно средство принадлежи на лице, различно от лицето, извършило престъплението, без за това трето лице да съществува възможност да бъде конституирано като страна в това производство и да му бъде осигурен пряк достъп до правосъдие[?]
Защо е важно: Решението на СЕС може да внесе яснота за съответствието на чл. 343б, ал. 5 от НК с правото на ЕС и да повлияе на практиката при отнемане на автомобили. Това е ключово за защита на основните права на трети лица и за избягване на непропорционални наказания.
