Приетите изменения в българския Семеен кодекс (ДВ, бр. 115 от 2025 г., в сила от 30.12.2025 г.) въвеждат съществена промяна в уредбата на родителските права след развод, като поставят в центъра принципа за най-добрия интерес на детето и разширяват възможностите за съвместно упражняване на родителските права от двамата родители. Законодателят запазва водещата роля на съда при разрешаване на споровете, но същевременно насърчава родителското сътрудничество и активното участие и на двамата родители в отглеждането и възпитанието на детето след прекратяване на брака.
- Съвместно упражняване на родителските права
Основните промени са направени в разпоредбата на чл. 59 от Семейния кодекс, която урежда упражняването на родителските права при развод. В досегашната си редакция нормата допускаше предоставянето на родителските права преимуществено на единия родител, като за другия се определяше режим на лични отношения. С измененията изрично се предвижда възможност съдът да постанови съвместно упражняване на родителските права и задължения, когато и двамата родители са заявили такова желание и когато това отговаря на най-добрия интерес на детето. В тези случаи съдът следва да определи конкретни мерки относно разпределението на правата и задълженията между родителите, а при липса на съгласие по определени въпроси да разреши разногласията между тях по съдебен ред. Разпоредбата на ал. 3 гласи:
„Когато и двамата родители са заявили желание за предоставяне упражняването на родителските права и това е в най-добрия интерес на детето, съдът може да постанови съвместно упражняване на родителските права и задължения след развода, като определи конкретни мерки за всеки родител. Когато родителите не постигнат съгласие за някои от правата и задълженията си, съдът разрешава разногласията между тях.“
Така законът вече не третира съвместното упражняване на родителските права като изключение, а като допустима и равнопоставена правна възможност, подчинена на интереса на детето.
- Споразумение за развод по взаимно съгласие
Съществени допълнения са направени и по отношение на развода по взаимно съгласие. В чл. 51, ал. 1, който регламентира съдържанието на споразумението между съпрузите, изрично се предвижда, че родителите може да се договорят за пътувания на децата в чужбина и издаването на лични документи за това. В тези случаи те са длъжни да договорят конкретните мерки за разпределяне на правата и задълженията между тях, като съдът утвърждава споразумението само ако прецени, че то защитава интереса на ненавършилите пълнолетие деца. Законът допуска това споразумение да бъде постигнато във всяко положение на делото, което разширява възможностите за доброволно уреждане на родителските отношения.
- Режим на лични отношения между родител и дете
Промени са въведени и в уредбата на режима на лични отношения между родител и дете, отразени отново в чл. 59 от Семейния кодекс. Законът вече изрично посочва, че режимът включва периоди или дни, през които родителят може да вижда и взема детето, включително през учебните ваканции, официалните празници и личните празници на детето и родителя, както и по друго време. За първи път на законово ниво се признава и възможността за неприсъствени лични отношения чрез телефонни разговори, писма, електронни съобщения и други подходящи средства за комуникация, което отразява съвременните форми на общуване и нуждата от поддържане на постоянна връзка между детето и родителя, с когото то не живее постоянно.
В същата разпоредба се разширяват задълженията на родителя, при когото детето живее. Той е длъжен да съдейства на другия родител и своевременно да му предоставя информация за детето, както и предварително да го уведомява, когато определеният режим на лични отношения не може да бъде спазен поради болест на детето, училищна заетост или друга основателна причина. Законът изисква в тези случаи да бъде представен и съответен документ, когато това е необходимо, с което се цели ограничаване на произволното възпрепятстване на контактите.
- Последваща промяна на режима на лични отношения
Допълнения са направени и относно възможността за последваща промяна на режима на лични отношения, отново в рамките на чл. 59 от Семейния кодекс. При изменение на обстоятелствата, включително при искане за промяна на местоживеенето на детето в друго населено място или в чужбина без съгласието на другия родител, при неспазване на режима на лични отношения, при ограничаване на контактите или при неизпълнение на задълженията за уведомяване, съдът може по молба на засегнатия родител, по искане на дирекция „Социално подпомагане“ или служебно да измени режима и при необходимост да определи допълнителни мерки. С това се засилва превантивната и корективната функция на съда в защита на детето.
Промените в Семейния кодекс, съсредоточени основно в чл. 59 и чл. 51, утвърждават модела на споделена родителска отговорност като възможност, а не като задължение, и засилват ролята на съда при балансиране на правата и задълженията на родителите. Законът запазва водещия принцип за защита на най-добрия интерес на детето, като същевременно създава по-гъвкава правна рамка за упражняване на родителските права след развод.
