Медиацията като алтернативен способ за разрешаване на спорове

Медиацията е алтернативен способ за разрешаване на правни и неправни спорове. Медиация може да се проведе както по извънсъдебни спорове, така и по висящи съдебни дела. Медиацията позволява страните да решат спора по най-бързия и по най-оптималния за тях начин.

Законът определя медиацията като доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат споразумение. Медиацията е способ за решаване на спорове, включително граждански, търговски, трудови, семейни и административни спорове, свързани с права на потребители, и други спорове между физически и/или юридически лица, включително и когато са презгранични.

Основните принципи на медиацията са:

• Доброволност и равнопоставеност – страните имат равни възможности за участие в процедурата по медиация. Те участват в процедурата по своя воля и могат по всяко време да се оттеглят;
• Неутралност и безпристрастност – медиаторът не проявява пристрастие и не налага решение по спора; в процедурата по медиация всички въпроси се уреждат по взаимно съгласие на страните;
• Поверителност – разискванията във връзка със спора са поверителни; участниците в процедурата по медиация са длъжни да пазят в тайна всички обстоятелства, факти и документи, които са им станали известни в хода на процедурата; медиаторът не може да бъде разпитван като свидетел за обстоятелства, които са му доверени от участниците и имат значение за решаването на спора – предмет на медиацията, освен с изричното съгласие на участника, който му ги е доверил.

Медиаторът насочва страните към постигане на спораумение по възникналия спор. При постигане на съгласие, процедурата завършва със сключване на споразумение, което може да бъде в устна, писмена или писмена форма с нотариална заверка. Това споразумение е резултат от волята на страните, постигнатo чрез разумни преговори в условията на конфиденциалност.

Процедурата започва по инициатива на страните, като всяка от тях може да направи предложение за разрешаване на спора чрез медиация. Предложението  може да бъде направено и от съд или друг компетентен орган, пред който спорът е отнесен за решаване. Постигнатото споразумение  обвързва само страните по спора и не може да се противопостави на лица, които не са участвали в процедурата. Споразумението задължава страните само за това, за което са се договорили. Споразумение по правен спор, постигнато в процедура по медиация, има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните съдилища в страната. Когато спорът е предмет на висящо съдебно дело, споразумението подлежи на одобрение от съда, който разглежда делото, включително когато страните са се споразумели по въпроси, излизащи извън предмета на делото.

С измененията в Закона за медиацията и в Гражданския процесуален кодекс с ДВ, бр. 11 от 02.02.2023 г., които влизат в сила от 01.07.2024 г., са предвидени множество нови моменти. В определени случаи и при условията, предвидени в законa, съдът задължава страните по висящо съдебно дело да участват в първа среща в процедура по медиация, която се осъществява в съдебен център по медиация към съответния съд. Страните са длъжни добросъвестно да участват в първата среща с обща продължителност от един до три часа. Медиаторът може да насрочва и отделни срещи с всяка от страните при зачитане на равните им права за участие в процедурата.

Задължителна медиационна среща

От 01.07.2024 г. при определени в закона случаи съдът ще задължава страните по висящо съдебно дело да участват в първа среща в процедура по медиация, която се осъществява в съдебен център по медиация към съответния съд. Въведена е и втора група хипотези, при които съдът може да задължи страните да участват в процедура по медиация по негова преценка съгласно законоустановени критерии. Процедурата се осъществява от един или повече медиатори, вписани в списъка на медиаторите към съдебен център по медиация, които са определени от съдебния център, освен ако не бъдат посочени по общо съгласие на страните. Спорещите страни ще бъдат задължени да участват в среща с медиатор, но не и да постигнат споразумение. Към всеки окръжен съд се създава съдебен център по медиация с териториални поделения към районните съдилища, който организира провеждането на процедурите по медиация по висящи съдебни дела.

Регламентацията на двете хипотези е в Гражданския процесуален кодекс:

Чл. 140а. (1) Съдът задължава страните да участват в първа среща в процедура по медиация, когато е предявен иск или до съда е отправено искане за:

1. разпределяне на ползването на съсобствена вещ по чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността;
2. парични вземания, произтичащи от съсобственост по чл. 30, ал. 3 и чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността;
3. делба по чл. 34 от Закона за собствеността – в производството по извършване на делбата;
4. изпълнение на задължения на собствениците, ползвателите или обитателите на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост по чл. 6 от Закона за управление на етажната собственост, за възстановяване на направени от отделен собственик разходи за ремонт на общи части на сградата по чл. 48, ал. 7 от Закона за управление на етажната собственост, както и за отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание или на незаконосъобразен акт на управителния съвет (управителя) на етажната собственост по чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от Закона за управление на етажната собственост;
5. изплащане на стойността на дружествен дял при прекратяване на участие в дружество с ограничена отговорност по чл. 125, ал. 3 от Търговския закон;
6. отговорност на управител или на контрольор на дружество с ограничена отговорност за причинени на дружеството вреди по чл. 142, ал. 3 и чл. 145 от Търговския закон.

(2) Съдът може да задължи страните да участват в процедура по медиация, когато е предявен иск или до съда е отправено искане за:

1. развод по чл. 49 от Семейния кодекс;
2. разрешаване на спорове относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с детето и издръжката му по чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс;
3. изменение на мерките, свързани с упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с детето и издръжката му по чл. 51, ал. 4 и чл. 59, ал. 9 от Семейния кодекс;
4. разрешаване на разногласия по повод упражняване на родителските права и задължения по чл. 123, ал. 2 от Семейния кодекс;
5. определяне на мерки за лични отношения с бабата и дядото по чл. 128 от Семейния кодекс;
6. издръжка;
7. парично или непарично вземане, произтичащо от договор, едностранна сделка, непозволено увреждане, неоснователно обогатяване или водене на чужда работа без пълномощие с цена на иска до 25 000 лв.;
8. съществуване, прекратяване, унищожаване или разваляне на договор или на едностранна сделка или за сключване на окончателен договор с цена на иска до 25 000 лв.;
9. собственост и други вещни права върху имот или за нарушено владение;
10. възнаграждения или обезщетения, произтичащи от трудови правоотношения, както и за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и за възстановяване на предишната работа;
11. защита на членствени права в търговско дружество по чл. 71 от Търговския закон или за отмяна на решение на общото събрание на дружеството по чл. 74 от Търговския закон, както и искове по чл. 58, ал. 1 от Закона за кооперациите и по чл. 25, ал. 4 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел;
12. защита на права на интелектуална собственост по Закона за авторското право и сродните му права, Закона за патентите и регистрацията на полезните модели, Закона за марките и географските означения, Закона за промишления дизайн, Закона за топологията на интегралните схеми и Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни.

Георги Георгиев е адвокат, вписан в Софийска адвокатска колегия, синдик, вписан в списъка на синдиците, които могат да бъдат назначавани в производства по несъстоятелност към Министерство на правосъдието и медиатор, вписан в Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.