С Решение № 3 от 19.02.2026 г. по дело № 15/2025 г., Конституционният съд обяви за противоконституционна разпоредбата на чл. 147, ал. 9а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), която трябваше да влезе в сила от 7 май 2026 г. Тя обвързваше извършването на технически преглед на автомобил с липсата на неплатени глоби или имуществени санкции.
Делото беше образувано по искане на омбудсмана на Република България, който оспори текста с аргумента, че той създава неоправдана пречка за упражняването на правото на собственост и на практика използва техническия преглед на автомобила като средство за принуда на гражданите да заплатят наложени санкции извън установения ред за принудително изпълнение. Според него мярката ограничава и свободата на придвижване, и може да възпрепятства упражняването на правото на труд, тъй като за много граждани автомобилът е необходим за достигане до работното място или за извършване на професионална дейност.
С оспорената разпоредба се предвиждаше техническият преглед на превозно средство да се извършва само след проверка, че собственикът, ползвателят или лицето, което представя автомобила, нямат неплатени глоби за нарушения, извършени със същото превозно средство.
В своето решение съдът подчертава, че периодичните технически прегледи имат за цел да гарантират безопасността на движението по пътищата и опазването на околната среда чрез установяване на техническата изправност на превозните средства. Обвързването на тази процедура с наличието на неплатени глоби обаче превръща прегледа в средство за принуда за събиране на публични вземания, което излиза извън предназначението му. Приема също така, че макар подобряването на събираемостта на наложените глоби и имуществени санкции да представлява легитимна цел, нейното постигане чрез ограничаване на основни конституционни права е недопустимо. В този невъзможността на държавата да осигури ефективно събиране на публични вземания чрез предвидените в закона механизми не може да служи като основание за въвеждане на косвени ограничения върху упражняването на правото на собственост.
Според Конституционния съд разпоредбата ограничава правото на собственост, като на практика лишава собствениците от възможността да използват законно своите превозни средства, независимо от тяхното техническо състояние. Освен това тя може да засегне и правото на труд, особено в случаите, когато автомобилът е необходим за упражняване на професия.
С решението се подчертава, че разпоредбата създава хипотези, при които собствениците или ползвателите на пътни превозни средства могат да бъдат лишени от възможността да използват вещта си по предназначение поради неизпълнени задължения на трето лице – например когато автомобилът бъде представен за технически преглед от лице, което има неплатени глоби за нарушения, извършени със същото превозно средство.
Конституционният съд насочва, че събирането на публични вземания следва да се осъществява чрез предвидените в закона процедури за принудително изпълнение, а не чрез косвени ограничения върху използването на имущество. С оглед на това се извежда тезата, че въвеждането на подобни механизми нарушава принципите на правовата държава и не съответства на изискването за пропорционалност при ограничаването на основни права.
Предвид горепосочените съображения Конституционният съд приема, че разпоредбата противоречи на Конституцията, включително на гарантираните права на собственост и на труд, с оглед на което я обявява за противоконституционна.
