С Тълкувателно решение № 1/2021 г. от 23.01.2024 г. Общо събрание на Гражданска колегия на Върховен касационен съд се произнесе по следните дългоочаквани въпроси:
„1. Допустимо ли е ненавършило пълнолетие дете да направи отказ от наследство и представлява ли той отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК?
2. При издаването на разрешение от районния съд по реда на чл. 130, ал. 3 СК за извършване на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, необходимо ли е да се изисква представяне на доказателства за приемане на наследството по опис и представлява ли молбата за издаване на това разрешение конклудентно действие, с което може да се приеме наследството от непълнолетно лице.“
По първия въпрос, Общото събрание на Гражданската колегия намира за правилно становището, според което отказ от наследство, извършен от ненавършило пълнолетие дете, е недопустим, тъй като представлява отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК. Съображенията за това са основани на правилото, установено в Закона за наследството, съгласно което непълнолетните приемат наследство само по опис и от разпоредбите на чл. 130, ал. 3 и 4 от Семейния кодекс, които въвеждат забрана за извършване на определени разпоредителни сделки с имуществени права от непълнолетни, като дарение и отказ от права. Съдиите приемат, че конкретните норми са в защита инетересите и правата на ненавършилите пълнолетие. Уточнено е, че приемането на наследството задължително по опис означава, че непълнолетните отговарят ограничено за задълженията – само до стойността на активите на наследството. Следователно детето не може да се окаже „увредено“ в резултат на приемане на едно наследство, доколкото отговорността за задълженията никога няма да надхвърли стойността на придобитите права. Съдиите сочат, че когато се открие едно наследство, правото, което придобива всеки наследник, преди да е заявил дали ще го приеме, или не, е право на наследяване. Затова и отказът от наследство всъщност е отказ от правото на наследяване.
По втория въпрос, ОСГК на ВКС приема, че при издаването на разрешение от районния съд по реда на чл. 130, ал. 3 СК, за извършване на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, включени в наследството, е необходимо да се изисква представяне на доказателства за приемане на наследството по опис. Непълнолетният не може да приеме наследство с конклудентни действия. Молбата за издаване на разрешение по реда на чл. 130, ал. 3 СК не представлява конклудентно действие за приемане на наследството.
