Върховният касационен съд (ВКС) в свое решение постанови, че когато вещно право на ползване върху недвижим имот е учредено в полза на длъжник по изпълнително производство, то се погасява при публична продан на имота.
Казусът се развива през 2007 г., когато мъж ипотекира апартамента си, за да получи банков кредит. Година по-късно той го дарява на сина си, но си запазва пожизнено право на ползване. През 2015 г. длъжникът спира да обслужва кредита и през 2019 г. жилището е изнесено на публична продан от частен съдебен изпълнител. Купувачът е трето лице, а първоначалният собственик завежда иск, с който настоява да бъде признато, че правото му на ползване е запазено.
Както е известно, чл. 440 ГПК предвижда, че „всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника“. Затова преди да отговори за правото на ползване, ВКС се заема да изясни дали длъжникът по изпълнителното дело се явява трето лице в хипотезата, при която изпълнението е насочено върху имущество, което не е негова собственост. За целта върховните съдии стъпват на разясненията в ТР №4 от 2017 г. на Гражданската и Търговската колегии на ВКС. В мотивите му се посочва, че трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, по смисъла на чл. 440 ГПК, е всяко лице, което не е страна в производството по принудително изпълнение, не е неин правоприемник и спрямо което издаденият изпълнителен лист не разпростира своите субективни предели.
„Макар предмет на принудителното изпълнение да е имущество, което не е собственост на длъжника, то последният не губи качеството си на страна в изпълнителното производство – длъжник“, заключават съдиите. Допълват, че по силата на чл. 496, ал.2 ГПК вещното право на ползване, титуляр на което е длъжникът в изпълнителното производство, не се запазва когато имотът след проведена публична продан, е възложен на трето лице-купувач по проданта.
Така ВКС потвърждава решението на окръжния съд, с което установителният иск е отхвърлен и посочва, че в тази хипотеза, при която за обезпечаване на задължението на длъжника към взискателя, трето лице е ипотекирало собствения си имот, вещното право на ползване върху който имот принадлежи на длъжника по изпълнението, купувачът по публичната продан е придобил, както правата върху имота, които са принадлежали на ипотекарния длъжник, така и на основание чл. 496, ал.2 , предл. първо ГПК и правата върху имота, които са принадлежали на длъжника. Т.е. придобил е правото на собственост в пълния му обем.
