Върховният касационен съд се произнесе с Решение № 251 от 23.04.2024 год. за развитие на правото и прие, че Павловият иск не прекъсва и не спира давността за вземането.
Въпросът дали прекъсва или спира давността бе породил противоречива практика на съдилищата, а тълкуването е поискано за хипотезата, в която кредиторът предявява Павлов иск, когато има изпълнителен лист за вземането си, но не може да го събере, тъй като длъжникът няма секвестируемо имущество. Заради липсата на имущество, към което да се насочи принудителното изпълнение, дълго не са извършвани изпълнителни действия, а производството пред частния съдебен изпълнител е прекратено поради настъпила перемпция.
Длъжникът завежда отрицателен установителен иск по чл. 124 ЗЗД и в хода на делото кредиторът предявява иск по чл. 135 ЗЗД, с който иска дарение на длъжника към децата му (на недвижим имот) да бъде обявено за относително недействително спрямо него.
Първите две инстанции по делото – районният и окръжният съд в Плевен, уважават иска и отхвърлят възражението на длъжника, че в хода на процеса вземането е погасено по давност.
Делото стига до ВКС и той го допуска до касация, за да отговори на въпрос, по който не са се произнасяли върховни съдии: „Предявяването на иск по чл.135 ЗЗД прекъсва ли давността за вземането, с което ищецът се легитимира като кредитор в производството по този иск?“.
Върховните съдии дават следното тълкуване: „Съгласно чл.115, ал.1, б.ж ЗЗД давността се спира, докато трае съдебният процес относно вземането. Давността се прекъсва, когато предявеният иск относно вземането бъде уважен (чл.116, б.б ЗЗД). Нормите за прекъсване и спиране са императивни и изключителни и не могат да се тълкуват разширително и да се прилагат по аналогия. Предмет на иска по чл.135 ЗЗД е съществуването на потестативното право на кредитора, а не правото на вземане, по което не се формира сила на пресъдено нещо, поради което наличието на производство по предявен иск по чл.135 ЗЗД нито прекъсва, нито спира теченето на давността за вземането“.
Застъпниците на тази теза привеждат и чисто практически аргументи – ако искът по чл. 135 ЗЗД прекъсва давността, е възможно всяка сделка на длъжника да бъде атакувана с Павлов иск и така до безкрай. Те изтъкват още, че активният кредитор с изпълнителен лист може винаги да прекъсва давността – ефект, който няма как да се постигне с едно обезпечително средство, каквото е Павловият иск. И правят аналогия с молбата за обезпечение на бъдещ иск и с молбата за издаване на изпълнителен лист, които също не я прекъсват.
