Преглед на промените в Търговския закон от м. август 2023г.

В „Държавен вестник“, бр. 66 от 01.08.2023 г., е обнародван Законът за изменение и допълнение на Търговския закон, приет от 49-ото Народно събрание.

Основополагащо е създаването на шеста правноорганизационна форма, а именно дружество с променлив капитал (ДПК).  Можете прочетете повече за ДПК в статията ни: Регистриране на дружество с променлив капитал – какво представлява ДПК, предимства и особености.

Какви са останалите изменения?

Първото изменения касае ограниченията за управление и представителство на дружеството. Съгласно чл. 141,ал. 8 от ТЗ не може да бъде управител лице, обявено в несъстоятелност, или лице, което е било управител, член на управителен или контролен орган на дружество, прекратено поради несъстоятелност през последните две години, предхождащи датата на решението за обявяване на несъстоятелността, ако са останали неудовлетворени кредитори. С изменението е предвидено отпадането на ограничението с изтичането на  5-годишен срок от прекратяването на дружеството поради несъстоятелност. Отпадането на ограниченията се декларира изрично, с посочване на конкретните обстоятелства. В продължение на предходната алинея се добавя ал. 9, която гласи, че не може да бъде управител и лице, което е било управител, за което е било установено с влязло в сила наказателно постановление неизпълнение на задължения по създаване и съхраняване на определените му нива от запаси по Закона за запасите от нефт и нефтопродукти.

В чл. 234 от ТЗ, който касае състава на съветите на АД, се съдържат ограничения за лицата, които могат да бъдат членове на съветите. По подобие на предходната посочена разпоредба и тук е налице изменение, което премахва ограничението с изтичането на 5-годишен срок от прекратяването на дружеството поради несъстоятелност.  Обстоятелствата следва да се декларират изрично. Нова е ал.4 , която въвежда, че членовете на съветите се вписват в търговския регистър, където представят нотариално заверено съгласие и декларация, че не са налице пречки по ал. 2.

Какви са съществените промени в производството по несъстоятелност?

Производството по несъстоятелност цели да осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване предприятието на длъжника тогава, която е неплатежоспособен или свръхзадлъжнял. В производството по несъстоятелност се вземат предвид интересите на кредиторите, длъжника и неговите работници.

Важно практически значение има изменението на чл. 613 от ТЗ, който определя компетентен съд на несъстоятелността, а именно окръжен съд. Добавено е, че за седалище на търговеца се  приема това, което е вписаното не по-късно от 6 месеца преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.

Следващото изменение касае чл. 613,ал. 1 от ТЗ. Законодателят определя, че постановените от окръжните съдилища решения по определени въпроси, решенията за отхвърляне на молбата по чл. 625 и определенията по чл. 701, ал. 3 подлежат на обжалване по общия ред на Гражданския процесуален кодекс в 7-дневен срок от вписването, съответно от обявяването в търговския регистър. Решенията на въззивния съд подлежат на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в 14-дневен срок от вписването им в търговския регистър. Жалбите срещу решенията се считат връчени чрез обявяването на съобщение за постъпването им в търговския регистър, като всяка заинтересована страна може да подаде отговор в 7-дневен срок от обявяването на постъпилата въззивна жалба, съответно в 14-дневен срок от обявяването на постъпилата касационна жалба. До момента за конкретните решения бе упоменато, че се обжалват по реда на ГПК, а сега законодателят разширява и обогатява инстанционността при вземане на решение за обжалване с цел яснота.

Новият чл. 620а от ТЗ създава задължение органите на търговеца да следят и да предприемат всички необходими действия за избягване на неплатежоспособността и свръхзадължеността на търговеца, както и да не застрашават жизнеспособността на предприятието умишлено или с груба небрежност, при зачитане на интересите на кредиторите, съдружниците, акционерите и едноличния собственик на капитала на търговеца, както и на работниците и служителите.

Изменения, които засягат откриването на производството по несъстоятелност

Производството по несъстоятелност се открива по молба на длъжника, ликвидатора или от кредитор на длъжника по търговска сделка, от НАП или  ИА “Главна инспекция по труда”. Чл.628 от ТЗ съдържа реквизитите, които следва да съдържа молбата, подадена от длъжник или ликвидатор. В ал. 1 е добавено изискване за представяне на препис от последния заверен от регистриран одитор годишен финансов отчет, заедно с одиторския доклад и баланс към датата на подаване на молбата. Длъжникът, респективно ликвидаторът, следва да посочи и списъци на кредиторите и на длъжниците с посочване на адресите, вида, размера, падежа и обезпеченията на вземанията. Т.3 се изменя с добавянето на изискването за посочване на падеж. С молбата си длъжникът посочва началната дата на неплатежоспособност, съответно началната дата на свръхзадълженост, както и балансовата стойност на активите, нетни приходи от продажбите и средната численост на персонала за предходния отчетен период.

Разглеждане на молбата чл. 629 ТЗ

Измененията въвеждат, че молба за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от длъжник, съответно от ликвидатор, се обявява в търговския регистър. Молбата се разглежда от съда в 20-дневен срок от постъпването й. До момента законът изискваше незабавно разглеждане в закрито заседание.

Молба за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от кредитор, се разглежда от съда в 20-дневен срок от постъпването и в заседание при закрити врата с призоваване на длъжника и молителя. Препис от молбата се връчва на длъжника. Предишната редакция на закона предвиждаше 14-дневен срок за разглеждане на молбата.

Изменя се и ал. 3, новата редакция гласи, че когато длъжникът подаде молба за откриване на производството по несъстоятелност до приключване на съдебното дирене в първата инстанция в производството, когато кредитор е подал същата, съдът приема двете молби за съвместно разглеждане. Ако молбата от длъжника е подадена след този момент, производството по нея се спира до приключване на производството по молба на кредитор.

Съдът приема за съвместно разглеждане молбата на длъжника и на кредитор по чл. 625, ако молбата на кредитора е подадена в 14-дневен срок от обявяването в търговския регистър на молба по ал. 1. Производството по подадена от кредитора молба след изтичане на посочения срок се спира до приключване на производството по молбата на длъжника.

До приключване на първото заседание по делото, образувано по молба на кредитор, в производството може да се присъединяват други кредитори, да се правят възражения, да се представят писмени доказателства, а длъжникът представя приложенията по чл. 628, ал. 1. Молба за присъединяване, подадена след този момент, се разглежда от съда в отделно производство, което се спира до приключване на производството по молбата по ал. 2 с влязъл в сила съдебен акт.

Съдът образува делото в деня на подаването на молбата и обявява делото за решаване най-късно в тримесечен срок от образуването му.

Предварителни обезпечителни мерки

Преди да постанови решението си по молбата за откриване на производство по несъстоятелност, ако това се налага за запазване имуществото на длъжника, по искане на кредитор или служебно съдът по несъстоятелността, може да назначи предварително временен синдик, да допусне обезпечителни мерки, да постанови спиране на изпълнителните дела срещу имуществото на длъжника. Нова е ал. 4 на чл. 629а от ТЗ, която дава възможност на длъжника да поиска спиране на изпълнителните дела срещу имуществото му, ако това се налага с цел запазване.

Откриване на производството при липса на имущество, което да покрива началните разноски

В предишната редакция на закона бе закрепено, че когато наличното имущество на длъжника не е достатъчно за покриване на началните разноски на несъстоятелността, съдът определя сумата, която трябва да бъде предплатена в определен срок от кредитор и други лица.  Новата редакция създава възможност всяко заинтересовано лице да заплати разноските,  за да бъде открито производство по несъстоятелност. Определението на съда се обявява в търговския регистър и не подлежи на обжалване и на принудително изпълнение.

Първо решение за откриване на производството по несъстоятелност

Когато констатира неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост, съдът с решението си обявява неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността и определя началната и дата,  открива производството по несъстоятелност, назначава временен синдик, допуска обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки и указва сроковете за предявяване на вземанията съгласно чл. 685,ал.1 ТЗ. Предишната редакция на ал.1, т.5 съдържаше задължение за определяне на дата на първо събрание на кредиторите, която е не по-късно от един месец от постановяване на решението.

Решение за прекратяване на производството

Когато наличното имущество е недостатъчно за покриване на началните разноски и ако разноските не са предплатени по реда на чл. 629б, съдът обявява неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, определя началната и дата, открива производството по несъстоятелност, допуска обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки, постановява прекратяване дейността на предприятието, обявява длъжника в несъстоятелност и спира производството. В този случай съдът не постановява заличаване на търговеца от търговския регистър. Добавено е следното изречение: Спиране на делото на това основание се допуска само веднъж в производството освен в случаите по чл. 735, ал. 2.
В едномесечен срок от вписването на решението по ал. 1 длъжникът следва да извърши прекратяване на трудовите правоотношения с работниците и служителите, да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, да издаде необходимите документи за трудов и осигурителен стаж и осигурителен доход, да изпълни процедурата за информиране на работниците и служителите, да изготви справките за лицата с право на гарантирани вземания съгласно Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя и нормативните актове по прилагането му и да предаде ведомостите в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. Преди да постанови решението по ал. 4, съдът проверява дали длъжникът е изпълнил посочените задължения и дали е представил удостоверение за предаване на ведомостите, издадено от териториалното поделение на Националния осигурителен институт съгласно чл. 5, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване.

Спиране на изпълнителното производство

Чл. 638 от ТЗ е изменен и е прието, че с откриване на производството по несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността, с изключение на имуществата по чл. 193 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и имуществата, за които има обявен купувач по реда на Гражданския процесуален кодекс. В случай, че цената не бъде довнесена в законоустановения срок или постановлението за възлагане бъде отменено, изпълнителното производство се спира. 

Ако е предприето изпълнително действие в полза на обезпечен кредитор по реализация на обезпечението, съдът може да допусне производството да продължи при съществуваща опасност от увреждане интересите на кредитора. Определението, с което се отказва или разрешава продължаване на индивидуалното принудително изпълнение, и постъпилите срещу него жалби се обявяват в търговския регистър, като определението на апелативния съд по жалбите е окончателно. 

Когато за купувач е обявен взискател, той трябва да внесе пълния размер на продажната цена в 14-дневен срок от решението по чл. 630. 

Ако от откриване на производството по несъстоятелност до вписването на решението за това се извърши плащане на взискателя, платеното се връща в масата на несъстоятелността. 

Постановлението за разноските по проданта се съобщава на длъжника по изпълнението чрез синдика. Във всички случаи постъпилите суми от проданта, получените над размера на обезпечението суми и удържаните задатъци по чл. 493 от Гражданския процесуален кодекс се внасят в масата на несъстоятелността след влизането в сила на постановлението за възлагане. В случай на отмяна на постановлението за възлагане изпълнителното производство се спира, като внесените суми се връщат на наддавачите с изключение на удържаните задатъци. 

Спряното изпълнително производство се прекратява, ако вземането бъде предявено и прието при условията на чл. 693. Наложените в изпълнителното производство запори и възбрани са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността. Не се допуска налагане на обезпечителни мерки по реда на Гражданския процесуален кодекс или на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс върху имуществото на длъжника след откриване на производство по несъстоятелност.

Особени случай на продажба

В чл. 639б от ТЗ гласи, че съдът може да разреши на синдика въз основа на мотивирано искане да продаде, преди да е постановено осребряване и свикано събрание на кредиторите с дневен ред по чл. 677, ал. 1, т. 8, бързоразвалящи се движими вещи.

Отменителни искове

В чл. 647, ал. 3 се правят следните изменения и допълнения:“ Недействителността по този член не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписването на исковата молба. Недобросъвестността се предполага до доказване на противното, ако третото лице е свързано лице с длъжника или с лицето, с което длъжникът е договарял.

Срокове за предявяване на отменителни искове

В чл. 649 срокът за предявяване на отменителните искове от едногодишен от откриване на производството, съответно от момента на обявяването на решението по чл. 632, ал. 2, се заменят с двугодишен срок от откриване на производството. Добавено е, че  размерът на държавната такса се определя върху една четвърт от цената на иска.

Синдик

Предвидено е, че синдик може да бъде физическо лице, което отговаря на изискванията на закона. Едновременно с това, синдик може да се назначи, когато:

1. не е съпруг на длъжника или на кредитор и няма родство с тях по права линия, по съребрена линия – до шеста степен, а по сватовство – до трета степен;
2. не е кредитор в производството по несъстоятелност с изключение за вземането за възнаграждение като синдик в това производство; 
3. не се намира с длъжника или с кредитор в отношения, които пораждат основателно съмнение за неговото безпристрастие, включително да не ги е представлявал в последните три години преди встъпването си в длъжност.

  Министърът на правосъдието може да изключи синдика в определени хипотези. При изключване, синдикът може да бъде вписан отново в списъка след изтичането на тригодишен срок от влизането в сила на акта за изключването му от списъка, след като подаде заявление. Повторното вписване в списъка е възможно само веднъж.

  В чл. 656, ал.4 е предвидено, че синдикът е длъжен да встъпи в длъжност на датата, определена от съда. Ако това задължение не е изпълнено, съдът по несъстоятелността назначава служебен синдик и свиква ново събрание на кредиторите. Създават се ал. 5 и 6, които гласят, че  правомощията на синдика може да се осъществяват от няколко лица. В този случай решенията се вземат с единодушие, а действията се извършват съвместно, освен ако събранието на кредиторите или съдът при спор между лицата, които упражняват правомощията на синдика, реши друго. Ал. 6 предвижда, че когато правомощията на синдика се осъществяват от няколко лица, които вземат решения с единодушие и извършват действията съвместно, отговорността им по чл. 663, ал. 3 и 4 е солидарна.”

В чл. 657, ал.2 от ТЗ предвижда, че съдът по всяко време, служебно или по предложение на длъжника, комитета на кредиторите или кредитор, след даване на възможност на синдика за писмени обяснения може да освободи синдика от участие в производството, ако той не изпълнява системно или трайно задълженията си или неизпълнението е съществено с оглед на интересите на кредитора или на длъжника.”

В чл. 659, ал.1 се изменя така:„Синдикът води специален дневник в електронна форма, в който вписва всяко свое действие, свързано с управлението и разпореждането с вещи и права от имуществото на длъжника или от масата на несъстоятелността. Когато функциите на синдик се изпълняват от две или повече лица, разногласията между тях и взетите решения се отбелязват в дневника. Образецът и правилата за водене на дневника се уреждат от наредба, издадена от министъра на правосъдието

 Чл. 665 предвижда, че при прекратяване на дейността си, синдикът е длъжен в 7-дневен срок от встъпването на новия синдик да предаде под опис търговските книги, дневника и отчетите по чл. 659, както и намиращото се в негово разпореждане имущество на новия синдик или на посочено от съда лице, а в случаите по чл. 707, ал. 1 – на длъжника.  В случаите по чл. 657, ал. 1, т. 2 и 7 предаването се извършва от лицето, което ги държи, в 14-дневен срок от встъпването на новия синдик. При забава повече от 7 дни съдът може да наложи глоба за периода на забавата, съразмерна на възнаграждението на синдика. Определението за налагане на глобата може да се обжалва по реда на чл. 663, ал. 1, изречения второ и трето.”

 В чл. 667 се създава изречение второ, от което се разбира, че при освобождаване на временния синдик преди провеждане на събрание на кредиторите за избор на постоянен синдик, функциите му се изпълняват от назначен от съда служебен синдик.

Вземане на решение

Чл. 676 ал. 4 гласи, че при вземане на решение на събранието на кредиторите, участието на им е лично или чрез представител с изрично писмено пълномощно за участие в събранието или събранията. Когато кредиторът е физическо лице, пълномощното трябва да бъде с нотариална заверка на подписа.

Чл. 679, който касае отмяната на решение на събрание, е предвидено, че  в случай, че решението е нищожно, съдът прогласява неговата нищожност.

Предявяване на установителни искове

В чл. 694, ал. 6 се създава изречение второ, което гласи: „Предмет на иска може да бъде и само обезпечението или привилегията на вземането.”

Оздравяване на предприятието

С план за оздравяване може да се предвиди отсрочване или разсрочване на плащанията, частично или цялостно опрощаване на задълженията, реорганизация на предприятието, или извършването на други действия и сделки. Срокът за предлагане на плана е два месеца след момента на обявяване в търговския регистър на определението на съда по чл. 692 за одобряване на списъка на приетите вземания.

В чл. 701 ал. 3 се предвижда, че определението на окръжния съд за недопускане на плана, съответно определението на въззивния съд за потвърждаването му, може да се обжалва в 7-дневен срок от обявяването му в търговския регистър, като препис от частната жалба не се представя за връчване.”

Осребряване на имуществото

Недвижимите и движимите вещи като цяло или в обособени части, вещните и другите имуществени права от масата на несъстоятелността се превръщат в пари, доколкото това е необходимо за плащане задълженията на длъжника. Продажбата на имуществените права от масата на несъстоятелността се извършва от синдика след разрешение на съда.

Създава се чл. 716а, касаещ плана за осребряване. Синдикът представя по делото план за осребряване на масата на несъстоятелността в едномесечен срок от провеждане на събранието по чл. 677, ал. 1, т. 8, а ако длъжникът към момента на събранието не е обявен в несъстоятелност – в едномесечен срок от постановяване на решението за обявяване в несъстоятелност. Планът за осребряване трябва да съдържа определеното от закона съдържание. Съдът одобрява плана с определение, което е окончателно и се обявява в търговския регистър.  Синдикът може да промени плана за осребряване при узнаване или възникване на обстоятелства, които са от значение за осребряването.  Изготвянето на план за осребряване не е предпоставка за осребряване на имуществото.

Електронен публичен регистър

Проданта на всички вещи и имуществени права от масата на несъстоятелността като цяло, на обособени части или на отделни имуществени права може да се извършва по правилата на електронния публичен търг по реда на раздел II от глава четиридесет и трета от Гражданския процесуален кодекс, като се прилагат особени процесуални правила, предвидени в закона. Съдът разрешава извършване на продан чрез електронен публичен търг въз основа на мотивирано искане на синдика или въз основа на решение на събранието на кредиторите.  Решение на събрание на кредиторите, ограничаващо прилагането на електронните публични търгове, е нищожно.

Несъстоятелност на предприемача

Създава се нова глава, която определя особени правила за предприемачите. Предприемач по смисъла на чл.760а е всяко физическо лице, упражняващо стопанска дейност, занаят или свободна професия, доколкото неговото предприятие по предмет и обем не изисква воденето на делата по търговски начин. Предприятието на предприемача е съвкупност от права, задължения и фактически отношения във връзка с упражняваната от него стопанска дейност, занаят или свободна професия.

 Неплатежоспособен е предприемач, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до сделка, свързана с упражняваната от него стопанска дейност, занаят или свободна професия. Доколкото не могат да бъдат разграничени личните задължения на предприемача, същите се считат за свързани с упражняваната от него стопанска дейност, занаят или свободна професия. 

Компетентен съд в производството по несъстоятелност е окръжният съд по мястото на регистрация на предприемача, вписано не по-късно от 6 месеца преди момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, а в случай че предприемачът няма място на регистрация – по неговия постоянен адрес. Актовете в производството по несъстоятелност на предприемача се вписват или обявяват в информационната система за производство по несъстоятелност на Министерството на правосъдието.

Неизплатените задължения на едноличен търговец или предприемач се погасяват след откриване на производството по несъстоятелност, когато: 

2. е прекратил упражняването на търговската дейност, стопанската дейност, занаята или свободната професия, с която са свързани задълженията;
3. е погасил разноските в производството по несъстоятелност;
4. е погасил поне една трета от задълженията, при условие че същите не надхвърлят стойността на неговия несеквестируем доход по чл. 446от Гражданския процесуален кодекс за срок от три години след датата на откриване на производството по несъстоятелност, при спазване на реда на вземанията по чл. 722, ал. 1; 
5. не е извършил действия или сделки от момента на откриване на производството по несъстоятелност, които увреждат интересите на кредиторите;
6. е изтекъл тригодишен срок от датата на:а) влизане в сила на решението на съда по чл. 707, ал. 1 за утвърждаване на плана за оздравяване и прекратяване на производството; б) влизане в сила на решението на съда по чл. 632, ал. 4, с което се обявява неплатежоспособността, установява се, че наличното имущество не е достатъчно за покриване на разноските в производството по несъстоятелност и производството се прекратява; в) определението на съда по чл. 716а, ал. 3 за одобряване на плана за осребряване, а когато няма такъв – от съставянето на първия опис на масата на несъстоятелността.

Погасяването на задълженията настъпва по силата на закона от деня на най-късно настъпилата предпоставка. Предпоставките се установяват по съдебен ред.  Независимо от настъпването на предпоставките, не се погасяват задълженията на едноличния търговец или предприемач за удовлетворяване на: 

1. вземания, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози;
2. вземания за глоби и имуществени санкции;
3. вземания за непозволено увреждане;
4. вземания за издръжка;
5. вземания, възникнали след откриване на производството по несъстоятелност;
6. разноски в производството по несъстоятелност.

Производство за проверка на предпоставките

Молбата на едноличния търговец или предприемача за установяване на предпоставките се подава до компетентния съд по несъстоятелността и се разглежда при условията и по реда на чл. 752 – 755. Решенията на съда в производството за едноличния търговец и предприемача се обявяват в търговския регистър, съответно – в информационната система за производство по несъстоятелност на Министерството на правосъдието.  Повторното подаване на молба за проверка на предпоставките за погасяване на задълженията в срок от три години е недопустимо.

Последици от погасяване на задълженията

Предвидените в закона ограничения и забрани за упражняване на търговска дейност, стопанска дейност, занаят или свободна професия отпадат от датата на настъпване на погасяването на задълженията.