Прилага ли се при органното представителство на търговско дружество правилото на чл. 40 Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), че споразумяването във вреда на представлявания не поражда действие за него? Този въпрос се очаква да намери отговор в тълкувателно решение на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС). Въпросът възниква поради противоречива съдебна практика и е предложено да бъде разгледан в тълкувателно дело, което ще бъде разгледано съвместно от Гражданската и Търговската колегии на ВКС.
Най-общо случаят е следният: Управител на дружество назначава на работа своята майка – пенсионерка, и малко преди да бъде сменен от поста си, той увеличава значително възнаграждението ѝ – от 3000 на над 9000 лв. След освобождаването ѝ от работа, тя предявява иск за изплащане на обезщетение в размер на 12 заплати, съгласно трудовия договор – над 111 000 лв. Работодателят възразява, позовавайки се на нищожност на клаузата, тъй като е договорена във вреда на дружеството и е прекомерна. Софийският градски съд уважава иска ѝ, а решението е обжалвано пред ВКС.
Върховните съдии установяват, че има противоречива съдебна практика относно приложението на чл. 40 ЗЗД при органното представителство на търговско дружество:
1. Становище „за“ приложението на чл. 40 ЗЗД (2020 г.):
Състав с председател Ваня Алексиева приема, че при злоупотреба от страна на управител, сключил сделка във вреда на дружеството, чл. 40 ЗЗД следва да се прилага. Те припомнят разясненията в Тълкувателното решение по т.д. №5/2014 г. на Гражданската и Търговската колегии и разпоредбата на чл. 141, ал. 2, изр. 2 от ТЗ, според която ограниченията в представителната власт на управителя спрямо третите лица нямат действие. Макар управителят да има законово предоставена представителна власт, при наличие на недобросъвестност и конфликт на интереси, трябва да се осигури правна защита за дружеството. Поради липса на конкретна регламентация в Търговския закон, се счита, че разпоредбите на ЗЗД са приложими субсидиарно.
Чл. 145 от ТЗ урежда обезщетение в случаите на причинени вреди, но не позволява дружеството да се защити срещу недобросъвестните действия на управителя. „При сделка и действие на управителя на дружество с ограничена отговорност, дружеството е обвързано от действията и сделките, извършени от управителя, но само при нормално развитие на отношенията в съответствие с добросъвестността. Наличието на конфликт на интереси, при възможността управителят да получи облага за сметка на дружеството, чрез сговор с третото лице е хипотеза, която се нужда от правна уредба. Налице е празнота в ТЗ относно сделки, при които третото лице действа недобросъвестно и знае или не е могъл да не знае, че при договаряне с дружеството с ограничена отговорност чрез управителя му нанася вреда на търговеца като сключва договор, грубо нарушаващ дължимата грижа на добрия търговец при договаряне и извършването на сделки, с оглед добросъвестната търговска практика“, заключават съдиите.
Поради обстоятелството, че ЗЗД се прилага субсидиарно за неуредените в Търговския закон въпроси, то при споразумяване на управителя на ООД във вреда на дружеството се прилага чл. 40 ЗЗД.
2.Становище „против“ приложението на чл. 40 ЗЗД (2023 г.):
Друг състав на Търговската колегия, с председател Татяна Върбанова, застъпва противоположна теза. Съдът приема, че при органно представителство не може да се приложи чл. 40 ЗЗД, тъй като волеизявлението на управителя е израз на волята на самото юридическо лице, а не на отделен представител. Позовават се на Тълкувателно решение № 3/2013 г., според което нормите за представителство в ЗЗД не се прилагат към органите на търговски дружества, тъй като те не действат като „чужда воля“, а като израз на самата правна личност. Както се чете и в мотивите на решението, волеизявлението на органния представител не представлява действие на лице, различно от представлявания, респ. външно изразената воля на органния представител спрямо третите лица не е същинско представителство, основано на представително правоотношение, а представлява представителна функция, част от законовата компетентност на органите на ЮЛ.
Поради това, и общите правила в ЗЗД относно представителството и ограниченията в представителната власт на органния представител, не намират приложение по отношение на органното представителство на търговско дружество.
