С Тълкувателното решение № 2/2023 г. от 21.01.2025 г., прието по тълк. дело № 2/2023 г. на ОСГК на ВКС, е даден отговор на въпроса: Нищожно ли е на основание чл. 42, б. „в“ ЗН завещание, което е направено както заради вече положени грижи за завещателя, така и с оглед на бъдещи грижи, които ще бъдат полагани за него до края на живота му; може ли в такъв случай, при тълкуване волята на завещателя, да се приеме, че единственият мотив за съставяне на завещанието противоречи на закона, тъй като нарушава принципа за безвъзмездност на завещателното разпореждане?
Разпоредбата на чл. 42, б. “в „ ЗН гласи, че завещателно разпореждане е нищожно, когато то или единственият мотив, поради който е направено са „противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави; същото важи и когато условието или тежестта са невъзможни“.
Разнопосочна практика на съставите на ВКС обосновава нуждата от постановяване на решението. Поддържат се следните две становища:
- Първата група решения приема, че завещанието е едностранен акт на безвъзмездно разпореждане с имущество за след смъртта, като мотивите му играят важна роля за разкриване на волята на завещателя и за преценка на действителността му. Според тази гледна точка, ако завещанието съдържа няколко мотива, е достатъчно един от тях да отговаря на закона и морала, за да бъде то действително. Мотивите, свързани с благодарността за положени грижи, не водят до възмезден характер на завещанието и не го правят нищожно.
- Втората група решения смята, че завещанието с мотиви за бъдещи възмездни престации, като например в този случай – очакване на грижи в бъдеще, нарушава принципа на безвъзмездност и следователно води до неговата нищожност.
Върховният касационен съд приема, че правилно е първото становище, според което мотивите за благодарност и очаквания за бъдещи грижи не водят до възмезден характер на завещанието и не го правят нищожно.
Изложени са следните мотиви:
- Завещателното разпореждане се счита за нищожно, ако единственият мотив на завещателя е да задължи бенефициента да го гледа и издържа до края на живота му, тъй като това нарушава принципа за безвъзмездност.
- Завещание, направено в знак на благодарност за полагани грижи, не е нищожно, ако не съдържа изрази, които сочат към бъдещи задължения с материален израз.
- Благодарността на завещателя не трябва да се възприема като осигуряване на материален еквивалент за полагалия грижи, а като мотив за съставяне на завещанието.
Завещанието е акт, който поражда действие след смъртта на завещателя, затова според ВКС то трябва да се тълкува в полза на неговото действие, за да не се отрече последната воля на завещателя. Несъщественото съдържание, което не е мотивирало завещателя да се разпореди с имуществото си, не води до недействителност на завещанието. Ако завещанието съдържа няколко мотива, поне един от които не противоречи на закона и добрите нрави, то поражда действие.
Тълкуваният въпрос поставя на два основни акцента: благодарност за положените грижи и очакване за бъдещи грижи.
В този случай, дори ако завещателят изразява очаквания за бъдещи грижи, завещанието е действително, тъй като е обусловено и от други мотиви. Очакванията на завещателя за грижи не противоречат на закона, още повече така изразената воля в завещанието не създава право да се изисква реално изпълнение на очакванията. Завещанието не е договор, така че не е приложим редът за разваляне на договори при нереализиране на очакванията. В извод на това, така написаното завещание не се счита за сделка върху неоткрито наследство и не подлежи на отмяна по реда на договорите.
Поради наличие на благодарствен мотив, дори и да е изразено очакване за бъдещи грижи, завещанието е действително, защото не нарушава принципа за безвъзмездност
В заключение горепосочените мотиви ВКС окончателно приема, че завещание, което е направено както заради вече положени грижи за завещателя, така и с оглед на бъдещи грижи, които ще бъдат полагани за него до края на живота му, не е нищожно на основание чл. 42, б. “в“ ЗН. В такъв случай при тълкуване волята на завещателя не може да се приеме, че е налице единствен мотив за съставяне на завещанието, който противоречи на закона поради нарушаване принципа за безвъзмездност на завещателното разпореждане.
