На 31.05.2023 г. ОСГТК на ВКС постанови Тълкувателно решение № 1/2020 г. по Тълкувателно дело 1/2020 г. по въпроси, пряко свързани с дейността на дружествата с ограничена отговорност (ООД) и регистрацията на търговците.
По тълкувателното дело бяха поставени 8 въпроса, за които бе установена противоречива практика на съдилищата по търговски дела. Постановените отговори от ОСГТК на ВКС гласят:
- „При смърт на едноличния собственик на капитала, който е и управител на едноличното дружество с ограничена отговорност, и при бездействие на наследниците му по смисъла на чл. 157, ал. 1, предл. последно ТЗ, дружеството се прекратява по реда на чл. 155, т. 3 ТЗ вр. чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ.“
Съгласно посочения ред в разпоредбите, дружеството се прекратява по искане на прокурора, когато в продължение на 3 месеца няма вписан управител и по решение на окръжен съд, в предвидните от закона случаи.
2.“ Допустим е иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решение на общото събрание на дружество с ограничена отговорност за освобождаване на управител, съединен с иск за отмяна на решение за изключване на управителя като съдружник, взето по предходна точка от дневния ред на същото заседание на общото събрание.“
Иск по чл. 74,ал.1 от ТЗ може да се предяви от всеки съдружник пред окръжния съд по седалището на дружеството за отмяна на решението на общото събрание, когато то противоречи на повелителните разпоредби на закона или на учредителния договор, съответно на устава на дружеството. С Тълкувателното решение е определено, че е допустимо обективно съединяване на двата иска за отмяна на решение на общо събрание и за отмяна на решение за изключване на управител като съдружник.
- „Санкцията по чл. 126 ТЗ е приложима по отношение на съдружник за действия, извършени от него в качеството му на управител, когато същите могат да се квалифицират като нарушения по смисъла на чл. 126, ал. 3, т. 1 – т. 3 ТЗ.“
Санкцията, която е предвидена в закона е изключване на съдружник при невнасяне или неизплащане на дела си. С Тълкувателното решение бе решено, че налагането на санкция „изключване на съдружник“ е допустимо и при неизпълнение на задълженията за оказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството, при неизпълнение на решенията на общото събрание и при действия против интересите на дружеството;
- „Уведомлението на управителя за заличаването му по реда на чл. 141, ал. 5 ТЗ следва да бъде отправено до дружеството. Легитимирано да го получи от името на дружеството е всяко лице, съгласно да го приеме, с изключение на напускащия управител.“
Уведомлението, което е засегнато в решението, касае уведомление за заличаване на управител от търговския регистър. Законът гласи, че то трябва да е адресирано до дружеството, а тълкувателното решение даде отговор на това какво да разбираме под „до дружеството“,а именно всяко лице.
- „Напускащият по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ (поради изключване) съдружник не е легитимиран сам да заяви вписване в ТРРЮЛНЦ на прекратяването на участието му в дружество с ограничена отговорност при бездействие на органите на дружеството.“
- ”При обжалване на отказ по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ в хипотеза на липса на дадени указания от длъжностното лице по регистрацията по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ съдът е длъжен да даде указания за представяне на изискуемите по закон документи и след това да прецени предпоставките за извършване на заявеното вписване, обявяване или заличаване. Съдът няма правомощия да отменя отказа само поради липса на дадени указания по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ от длъжностното лице по регистрацията.“
ВКС напомня, че обхватът на дейността на съда в производството по частна жалба е разяснен по задължителен начин в Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 6/2017 г. и според него проверката на определението не е ограничена от посоченото в жалбата, а се осъществява при условията на пълен въззив. Ако съдът отмени обжалвания акт, той следва сам да разреши поставения пред него въпрос, именно при осъществяване на контрола по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ съдът дължи самостоятелна проверка на предпоставките за извършване на заявеното вписване, заличаване или обявяване.
- „Длъжностното лице по регистрацията следва да извърши вписване в ТРРЮЛНЦ на обстоятелства, свързани с прехвърляне на дружествени дялове, независимо че не са вписани подлежащите на вписване обстоятелства, настъпили в резултат на предходни разпоредителни сделки с тези дялове, ако спазването на изискванията по чл. 129 ТЗ може да се установи от представените със заявлението документи.
Длъжностното лице по регистрацията не следва да извършва вписване в ТРРЮЛНЦ на обстоятелства, свързани с прехвърлянето на дружествени дялове в дружество с ограничена отговорност, възникнали след вписан в регистъра запор върху тези дялове.
Отрицателната предпоставка по чл. 129, ал. 1, изр. 2 ТЗ не е приложима при прехвърляне на дялове между съдружници.“
Разпоредбата на чл. 129 от ТЗ гласи, че дружественият дял може да се прехвърля и наследява. Прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник на друг се извършва свободно, а на трети лица – при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник и ако няма неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на дружествения дял.
- „Не е допустимо по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ да бъдат обжалвани други актове на длъжностните лица по регистрацията, отразени в електронните регистри, извън отказите, постановени по подадени заявления за вписване, заличаване и обявяване.“
ВКС отхвърля тезата, че всички актове, постановени от длъжностното лице по регистрацията, в качеството му на административен орган, които засягат права на граждани и юридически лица или с които се оставят без уважение техни искания, подлежат на обжалване по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ.
