С тълкувателно решение № 1/2023 г. от 05 март 2026 г. Гражданската колегия на ВКС се произнесе по въпроса дали при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от трудова злополука или професионално заболяване, следва да бъдат приспадани получените от пострадалия обезщетения и пенсии от общественото осигуряване.
Според приетия диспозитив на тълкувателното решение: „Когато съдът присъжда обезщетение за търпени неимуществени вреди по чл. 200 КТ, не следва да приспада от неговия размер полученото от пострадалия обезщетение и/или пенсия по общественото осигуряване съгласно чл. 200, ал. 3 КТ“.
- Плащанията от общественото осигуряване обезщетяват различни вреди
В мотивите си ВКС разглежда характера на обезщетенията и пенсиите, изплащани от общественото осигуряване при настъпване на трудова злополука или професионално заболяване. Съдът посочва, че „системата на социалното осигуряване е един от способите за осигуряване на издръжка на работника и членовете на семейството му при невъзможност той да го направи вследствие на настъпилия осигурен риск“.
ВКС приема още, че „плащанията на обезщетенията и паричните помощи по социалното осигуряване при трудова злополука и професионално заболяване се припокриват с част от имуществените вреди, за които работодателят дължи обезщетение“, като това са например пропуснати доходи и разходи, свързани с медицински прегледи, изследвания, лечение и възстановяване. Тези плащания не са предназначени да обезщетяват неимуществените вреди – болките и страданията, които работникът е претърпял. Поради това те не могат да бъдат приспадани от обезщетението, дължимо от работодателя по чл. 200 КТ.
- Неимуществените вреди се определят отделно
Според ВКС обезщетението за неимуществени вреди се определя по правилото на чл. 52 ЗЗД, като съдът преценява всички конкретни обстоятелства по случая. Получените от общественото осигуряване суми не могат да влияят върху размера на това обезщетение, тъй като се отнасят до различен вид вреди.
В мотивите си ВКС посочва, че ако се извършва такова приспадане, работникът или служителят няма да получи пълно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, тъй като вече получените плащания от осигуряването не са предназначени да компенсират болките и страданията от увреждането.
- Обезщетенията за различните вреди са самостоятелни
ВКС приема, че обезщетенията за различните видове вреди представляват отделни вземания. Работникът може да предяви самостоятелно искове за обезщетение на имуществените и неимуществените вреди.
От чл. 200, ал. 3 КТ не следва задължение всички претенции да бъдат предявени задължително в едно производство. Според ВКС подобно изискване би поставило работника или служителя в по-неблагоприятно положение и би противоречало на целта на трудовото законодателство – „да даде по-голяма защита на работника или служителя от тази при договорната отговорност и от отговорността за непозволено увреждане, като въведе по-строги изисквания към работодателя“.
ВКС подчертава, че приспадане е допустимо само когато получените плащания обезщетяват същите вреди. В случая обезщетенията и пенсиите от общественото осигуряване се припокриват с част от имуществените вреди, докато обезщетението по чл. 52 ЗЗД има за цел да обезщети претърпените неимуществени такива.
- Практическо значение на решението
Решението има важно практическо значение за работниците и служителите, тъй като изяснява, че получените плащания от общественото осигуряване не намаляват обезщетението за болките и страданията, дължимо от работодателя по чл. 200 КТ.
