С Решение № 130 от 25.02.2026 г. по гр. д. № 2205/2025 г., Върховният касационен съд (ВКС), IV гражданско отделение, даде задължителни разяснения относно приложението на чл. 105 СК след измененията в Държавен вестник, бр. 106/2023 г. Решението разглежда критичния въпрос за допустимостта на разкриването на информация за биологичния произход в хипотеза, при която рождените родители не могат да бъдат издирени и изслушани.
Правни изводи на касационната инстанция
ВКС постановява, че съгласно актуалната редакция на чл. 105 СК, приложима и за висящи производства по силата на § 37 ПЗРЗИДСК, процедурата по разкриване на информация не е обусловена от задължителното участие на биологичните родители. Основните мотиви на съда включват:
- Уведомяване, а не задължително изслушване: Рождените родители следва да бъдат уведомени по реда на ГПК само при условие, че са живи и тяхното местонахождение е установено. Явяването им пред съда не е задължителна предпоставка за произнасяне.
- Необвързващ характер на несъгласието: Дори в случаи на изразено несъгласие от страна на биологичните родители, същото не обвързва съда при преценката му дали да допусне разкриване на информацията.
- Неустановена идентичност на родителите: Невъзможността за установяване на рождените родители по реда на ГПК не съставлява пречка за развитието на съдебното производство или за уважаване на молбата по чл. 105 СК.
- Отпадане на изискването за „важни обстоятелства“: Пълнолетният осиновен не е длъжен да обосновава молбата си с наличието на „важни обстоятелства“. Правото на информация за биологичния произход се разглежда като част от правото на личен живот, което може да бъде ограничено само при данни за неморални подбуди или користни цели.
В практиката на ВКС, установена с решение № 161 по гр. д. № 1179/2020 г. на ВКС, IV г. о., е възприето разбирането, че „важни обстоятелства“ по смисъла на чл. 105 СК са всички тези факти от обективната действителност, които са свързани със съществени за осиновения обстоятелства – от здравен, социален, морално-етичен или правен характер и при наличието, на които за него биха се породили определени правомерни правни последици, респ. такива, които са свързани с гражданскоправния, здравния, социалния му статус, с неговия мироглед и душевен живот, при съобразяване на съществуващите в обществото морално-етични правила и при зачитане на личния и семейния живот както на осиновения, така и на неговите осиновители и биологични родители, като ограниченията на правото на личен живот на осиновения, част от което е и правото му да познава произхода си, трябва да се прилагат стеснително и с необходимия баланс между личния и обществения интерес.
Приложимост при липсваща документация
Съдът изрично подчертава, че липсата на категорични данни за номера на частното дело, по което е било допуснато осиновяването на молителката, както и събраната противоречива информация по делото, не са пречка за уважаване на молбата ѝ. Съдебният акт по чл. 105 СК има задължителен характер за държавните органи и органите на местно самоуправление, които съхраняват информацията за произхода на осиновения. Те са длъжни да предоставят наличните данни на осиновения след допускане на разкриването им със съдебно решение.
Значение на решението
С този акт ВКС преодолява формалистичния подход на по-долните инстанции, които отказваха достъп до информация поради невъзможност за призоваване на рождените родители. Решението утвърждава приоритета на правото на лична идентичност и гарантира практическия ефект на законодателните промени от 2023 г.
