С Тълкувателно решение № 4/2024 г. от 24 февруари 2026 г., постановено от Гражданската колегия на ВКС, съдът даде отговор на три въпроса, свързани с производството по чл. 51 от Закона за наследството. С него съдът разяснява дали постановените в това производство актове подлежат на отмяна и обжалване, както и дали при отказ от наследство може да изисква нотариална заверка на подписа.
- Подлежи ли на отмяна актът за вписване на загубата на правото да се приеме наследството?
ВКС приема, че производството по чл. 51 ЗН е охранително. То е едностранно и безспорно производство, при което не се разрешава правен спор, а се оказва съдействие за упражняване на граждански права. Поради това и актът, с който районният съд разпорежда вписване на последицата по чл. 51, ал. 2 ЗН – изгубване на правото да се приеме наследството поради липса на изявление в определения срок – представлява охранителен акт и не подлежи на отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.
В мотивите си ВКС подчертава, че „основен принцип на охранителните производства е да не се допуска отмяна на вече издаден охранителен акт и заличаване на вписването му, без спорът да се разреши предварително със сила на пресъдено нещо“.
Съдът обръща внимание, че е възможно наследникът да не е узнал за определения срок поради процесуални нарушения или да не му е бил предоставен достатъчен срок, за да заяви дали приема наследството. В тези случаи защитата не се осъществява чрез искане за отмяна по чл. 303 ГПК, а по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК.
Според ВКС наследникът може да предяви иск за наследство по чл. 110 ГПК срещу лицето, което се ползва от вписаната последица по чл. 51, ал. 2 ЗН. В това производство съдът ще прецени дали са били налице предпоставките за постановяване на акта, включително дали наследникът е бил надлежно уведомен за определения срок и дали е имал реална възможност да заяви волята си. Ако искът бъде уважен, охранителният акт се отменя по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК, а наследникът може да впише приемането на наследството.
ВКС отбелязва още, че ако не бъде предявен иск по чл. 110 ГПК, „наследникът, увреден от незаконосъобразния акт по чл. 51, ал. 2 ЗН, разполага и със съответните искове за защита на собствеността и другите имуществени права, включени в наследственото имущество, които ползващият се от акта по чл. 51, ал. 2 ЗН е прехвърлил на трети лица“.
- Подлежи ли на обжалване определението за вписване?
По втория въпрос ВКС приема, че определението, с което съдът разпорежда вписване на приемането или отказа от наследство, както и определението за вписване на загубата на правото да се приеме наследството поради липса на изявление в определения срок, не подлежи на обжалване.
Според съда „това е акт, с който производството по чл. 51 ЗН приключва, т.е. той не прегражда развитието на делото“, а законът не предвижда неговата обжалваемост. Защитата срещу незаконосъобразен охранителен акт може да бъде реализирана единствено по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК.
- Може ли съдът да изисква нотариална заверка на подписа при отказ от наследство?
По третия въпрос ВКС приема, че липсва законово основание съдът да изисква отказът от наследство да бъде представен с нотариална заверка на подписа.
При разглеждане на молбата съдът следва да провери дали отказът е направен от лице, призовано към наследяване, дали е отправен до компетентния районен съд, дали не е направен под условие, за срок или за част от наследството и дали не е предхождан от приемане на наследството.
Ако обаче съществува основателно съмнение относно авторството на изявлението, съдът може да упражни правомощията си по чл. 534 ГПК, като разпореди лично явяване на молителя и разгледа искането в открито съдебно заседание.
ВКС подчертава, че „сам по себе си фактът, че съдията не е удостоверил самоличността на лицето при подаване на искането за вписване на отказа от наследство, не обосновава наличие на основателно съмнение“, като преценката следва да се извършва с оглед конкретните обстоятелства по всеки отделен случай.
В заключение ВКС приема, че актът, с който районният съдия разпорежда вписването на последицата по чл. 51, ал. 2 ЗН – загубване на правото да се приеме наследството поради липса на отговор в определения срок, не подлежи на отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Съдът приема също, че актът, с който по реда на чл. 51 ЗН се разпорежда вписването на изявлението за приемане или отказ от наследство, както и на последицата от липсата на отговор в определения срок, не подлежи на обжалване.
По отношение на отказа от наследство ВКС приема, че съдът няма законово основание да изисква волеизявлението да бъде представено в писмена форма с нотариална заверка на подписа. Когато обаче е налице основателно съмнение относно авторството на писменото изявление за отказ от наследство или на молбата за вписването му, съдът може по реда на чл. 534 ГПК да разпореди лично явяване на молителя и разглеждане на делото в открито заседание.
