Със свое решение Върховният административен съд даде отговор относно нищожността на чл. 82, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 11 от 1 септември 2016 г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците, който гласи: „Оценките от държавните зрелостни изпити са окончателни“ и „Зрелостникът може да се запознае с индивидуалния си резултат от държавния зрелостен изпит в училището, в което е приключил обучението си в XII клас, и/или през електронната система, а с оценената си индивидуална изпитна работа – в училището, в което е приключил обучението си в XII клас, в срок, определен от директора, срещу документ за самоличност и в присъствието на представители на училищната зрелостна комисия“.
Върховните съдии заявяват, че е извън рамките на предоставената материална компетентност на министъра на образованието и науката да регламентира реда и условията за запознаване на зрелостниците с оценките от ДЗИ, както и възможността за оспорването им. Извън обхвата на неговата компетентност остава и вменяването на правомощия на директора на съответното училище, свързани с възможността за проверка на резултатите на индивидуалните работи и то в определен срок от директора, който може да е различен. Министърът на образованието и науката е създал подзаконова регулация извън предмета, определен в чл. 22, ал. 4, във вр. ал. 2, т. 9 от ЗПУП, както и в чл. 146, ал. 2, т. 3 от ЗПУО, и установените с тези разпоредби рамки.
Разпоредбите, които делегират нормотворческа компетентност, са с императивен характер и не подлежат на разширително тълкуване. Оттук следва, че министърът не може да регламентира отношения, развиващи се след оценяването на резултатите на учениците, както и възможността поставена на зрелостника оценка, при спазване условията и реда на организацията за провеждане на оценяването, да бъде предмет на проверка.
В своето заключение ВАС уточнява, че с наредба, която представлява по своята същност подзаконов нормативен акт, не може да се уреждат отношения извън законовоуредените, нито да се дописва закона. Нищожността на разпоредбите съдът мотивира с приемането на разпоредби без надлежно овластяване на министъра на образованието и науката по силата на нормативен акт, който е от по-висока степен и липса на компетентност.
Освен гореизложеното, съдът намира и основание за отмяна на разпоредбата – липсата на мотиви към проекта на наредбата.
Решението на съда може да се обжалва от петчленен състав на ВАС.
