С Тълкувателно решение № 2 от 2022 г. на ОСГК на ВКС, постановено на 20.01.2025 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2022 г., е даден отговор на следния въпрос: „Когато недвижим имот, придобит по време на брака при действието на Семейния кодекс от 2009 г., е заплатен със средства от влог на единия съпруг, за да се счита оборена презумпцията за съвместен принос, необходимо ли е да се доказва на какво основание са придобити паричните суми по този влог?”.
Противоречиви становища съществуват в съдебната практика относно това дали е необходимо да се доказва произхода на средствата по влог, когато имотът е придобит по време на брака. Една група решения приема, че ако недвижимият имот е платен със средства от влог на единия съпруг, презумпцията за съвместен принос е оборена (опровергана), като съпругът, който е титуляр на влога, трябва само да докаже качеството си на влогополучател. В този случай, на другия съпруг се възлага тежестта да докаже, че е вложил средства и има принос за натрупването на влога.
Другата група решения застъпва становището, че независимо от това, че средствата за придобиване на имота идват от личен влог, придобитото имущество попада в рамките на съпружеската имуществена общност (СИО), освен ако съпругът, който е внесъл средствата, не докаже трансформацията им в лично имущество.
Причината за противоречията в практиката е в разбирането за приложението на презумпцията за съвместен принос и трансформацията на лично имущество. Въпросът е как да се тълкува разликата между тези два правни института и прилагането им в конкретни случаи.
ВКС изяснява, че въпросът е свързан с приложението на чл. 23 от Семейния кодекс (СК) и обяснява разликите между презумпцията за съвместен принос по чл. 21, ал. 4 СК и трансформацията на лично имущество по чл. 23 СК. Съдът изрично подчертава, че макар и двата института да водят до изключване на съпружеската имуществена общност, те са различни и не бива да се смесват. ВКС изрично посочва, че презумпцията за съвместен принос изисква доказване на липсата на какъвто и да е принос от другия съпруг, докато трансформацията на имущество се основава на доказване на произхода на средствата, вложени в имота, за да се докаже, че те са лични средства на съпруга, който твърди трансформацията.
Отговорът на поставения въпрос е, че при доказване на трансформация на имущество, не е достатъчно да се докаже само, че средствата са дошли от личен влог на единия съпруг. За да се установи трансформация, трябва да се доказва произходът на средствата, дали те произхождат от лични доходи или имущество, което съпругът е придобил по време на брака и което е трансформирано в лично имущество.
Съдът разглежда разликата между различните видове имущество и правото на съпрузите да извършват трансформация на своето лично имущество. Трансформацията се признава за допустима само когато средствата, вложени в придобиването на имота, произхождат от имущество, което е лична собственост на съпруга. Така, ако средствата по влога не произхождат от лични средства, а са получени от обогатяване на съпружеската общност, презумпцията за съвместен принос не може да бъде оборена и имотът ще бъде част от съпружеската имуществена общност.
Тълкувателното решение на ВКС поставя ясни насоки относно разграничаването между презумпцията за съвместен принос и трансформацията на лично имущество. Съдът стига до заключението, че когато недвижим имот, придобит по време на брака при действието на Семейния кодекс от 2009 г., е заплатен със средства от влог на единия съпруг при приложим за имуществените отношения между съпрузите режим по чл. 18, ал. 1, т. 1 СК, счита се, че имотът е съпружеска имуществена общност, освен ако бъде установено, че е лично имущество. При спор за собствеността съпругът-титуляр на влога носи тежестта на доказване относно фактите, установяващи придобиване чрез трансформация на лично имущество по чл. 22, ал. 1 СК или фактите, оборващи презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК.
