Върховният административен съд (ВАС) постанови, че определянето на особен представител не е административна услуга и изпълнението на това правомощие на адвокатурата не подлежи на съдебен контрол. Решението е от изключителна значимост за независимостта и самоуправлението на адвокатурата.
Повод за така приетото решение бе отказът от страна на САК да определи особен представител по искане, отправено от частен съдебен изпълнител. Мотивите за отказа на САК са, че за определяне на особен представител трябва да има данни за фактическата и правна сложност на делото, посочване на размер на определеното възнаграждение, а когато особеният представител се назначава на разноски на ищеца, да е представен и документ, установяващ плащането му по сметка на съда. Когато искането не отговаря на тези условия, следва да се изиска от съда или от съдебния изпълнител да уточни предмета на делото, както и да посочи или определи възнаграждение, съобразено с минималния размер по ГПК. В отправената молба от частния съдебен изпълнител, определеното възнаграждение е в пъти по-малко от дължимото, което довежда до отказа от страна на САК. Частният съдебен изпълнител от своя страна решава да обжалва отказа пред АССГ. Първоинстанционният съд приема, че определянето на особен представител по изпълнително дело представлява административна услуга, а отказът на съвета – индивидуален административен акт. Излага съждения, че частният съдебен изпълнител правилно е определил възнаграждение от 200 лв. и отменя отказа на САК с мотив, че „не е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона“. Първоинстанционното решение е обжалвано от Адвокатски съвет като недопустимо, на същото основание съдебното решение е обезсилено от ВАС.
В мотивите си Върховен административен съд приема, че съгласно чл. 430 и чл. 47, ал. 6 ГПК, фигурата на особен представител е предназначена единствено да подсигури хода на един вече висящ процес – изпълнителен или исков, тъй като особения представител се назначава на страна, която не е инициирала производството. Назначаването на особен представител е опосредено от определяне от съответната адвокатска колегия на адвокат, който да осъществи защитата в производството при предварително определен и внесен депозит. В тази връзка, писмото за определяне на особен представител, респ. неопределяне на такъв по изложени от адвокатската колегия причини , не може да се окачестви като административен акт по чл.21 АПК, а също и като административна услуга по §1, т.2, б.“в“ от ДР на ЗА – „извършване на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице“. Този извод се налага, поради обстоятелството, че такова писмо, в случая от САК до ЧСИ , има само вътрешнопроцесуално значение и не създава права и задължения за трети лица. Освен това както условията за отправяне на искане до САК за определяне на адвокат, който да бъде назначен за особен представител, така и компетентността за сезиране на САК с такова искане, са изрично уредени в процесуалния закон, което изключва приложимостта на §1, т.2, б.“в“ от ДР на ЗА. Следователно отказът да бъде определен адвокат, който да бъде назначен за особен представител от ЧСИ в изпълнителното производство не съставлява административен акт, не съставлява и отказ за извършване на административна услуга и не подлежи на съдебен контрол по реда на административния процес.
