Съдът на Европейския съюз (СЕС) се произнесе по сезиране от Върховния административен съд. Съдебният състав е установил, че Законът за МВР не предвижда възможност за заличаване на полицейската регистрация, дори и след настъпване на реабилитация.

Повод за това е искането на осъден за лъжесвидетелстване да бъде заличена полицейската му регистрация. Мъжът е осъден на една година пробация, която е изтърпял на 14 март 2018 г. На 15 юли 2020 г. подава искане до полицията в Казанлък регистрацията му да бъде премахната, тъй като реабилитацията му е настъпила на 14 март 2020 г. МВР отказва, като изтъква, че „осъждането с влязла в сила присъда не е сред изброените основания за снемане на полицейската регистрация по чл. 68, ал. 6 ЗМВР, включително и при настъпила реабилитация“. Отказът на МВР е потвърден от Административния съд София-град (АССГ). Така казусът стига до ВАС и върховните съдии отправят преюдициално запитване.

СЕС обяви за недопустима вечната полицейска регистрация в България, при която на практика до смъртта на всеки осъждан за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията, МВР съхранява лични данни, включително ДНК и отпечатъци. Аргументацията е в насока, че член 4, параграф 1, букви в) и д) от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета, разглеждан във връзка с членове 5 и 10, член 13, параграф 2, буква б) и член 16, параграфи 2 и 3 от тази директива и в светлината на членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване.

Leave a comment