С Определение № 4899 от 30.10.2024 г. на Върховния касационен съд (ВКС) по гражданско дело №3925/2023 г. на ВКС е предложено постановяването на ново тълкувателно решение по следния материалноправен въпрос: „Налице ли са предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата за обезщетяване на причинени вреди, когато прекратеното наказателно производство е било образувано срещу неизвестен извършител и ищецът не е имал процесуалното качество на обвиняем?“
Производството по делото е образувано по касационна жалба на ищец – лекар срещу решение на Софийския апелативен съд, което потвърждава първоинстанционното съдебно решение, с което е отхвърлена претенцията му за обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Ищецът претендира сумата от 15 000 лв. за имуществени вреди и 50 000 лв. за неимуществени вреди, за които твърди, че са причинени във връзка с досъдебно производство от 2012 г. През посочената година срещу мъжа е подадена жалба в ГДБОП за принуда по чл. 143 НК. Образувано е досъдебно производство срещу неизвестен извършител. За четири години в хода на производството са разпитани само подателката на жалбата, мъжът, сочен от нея за извършител на престъплението и е проведена очна ставка между тях. През 2015 г. производството е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.24, ал. 1, т. 1 НПК, т.е. тъй като деянието не е извършено или не съставлява престъпление. След прекратяването на досъдебното производство, мъжът търси обезщетение за сторените имуществени и неимуществени вреди.
През 2023 г. делото стига до ВКС и той го допуска за разглеждане. Върховните съдии обаче установяват, че по въпроса дали повдигнатото обвинение е предпоставка за уважаване на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ или е достатъчен фактът на прекратяване на наказателното производство поради това, че деянието не е престъпление или не е извършено от лицето, има противоречиви съдебни решение. Според едното виждане липсата на повдигнато обвинение не изключва претенциите за вреди, ако разследването фактически е било насочено срещу определено лице. Другото виждане на съдиите е, че отговорността на държавата може да бъде ангажирана само когато лицето е имало качеството на обвиняем. С оглед на установената практика, Върховният касационен съд предлага на Общото събрание на Гражданската колегия да постанови тълкувателно решение по въпроса: „Може ли да бъде ангажирана отговорността на държавата за прекратено наказателно производство, образувано срещу неизвестен извършител, когато ищецът не е имал качеството на обвиняем?“
Решението на Общото събрание ще има ключова роля за изясняване на предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата и ще внесе яснота в съдебната практика. До постановяване на тълкувателното решение, производството по делото е спряно.
