На 04.05.2023 г. влиза в сила Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, в който се транспонират изискванията, заложени в Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 г. относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза (т.нар. Whistleblower Directive).
Законът цели да осигури защитата на лицата в публичния и в частния сектор, които подават сигнали или публично оповестяват информация за нарушения на българското законодателство или на актове на Европейския съюз, станала им известна при или по повод изпълнение на трудовите или служебните им задължения или в друг работен контекст. Най-често това биват работници или служители, които констатират или получават информация за извършени нарушения, но се въздържат от тяхното оповестяване, поради страх от произтичащи неблагоприятни последици. С цел предоставяне на закрила на сигнализиращите лица, законодателят регламентира въвеждане на национален механизъм за защита на лицата, както и извършването на своевременна проверка и предприемане на действия по всеки постъпил сигнал.
Приложното поле на закона е широко и обхваща информация за нарушения на българското законодателство, актове на Европейския съюз в областта на обществените поръчки, финансовите услуги, продукти и пазари и предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма, безопасността и съответствието на продуктите, безопасността на транспорта, опазването на околната среда, радиационната защита и ядрената безопасност, безопасността на храните и фуражите, здравето на животните и хуманното отношение към тях, общественото здраве, защитата на потребителите, защитата на неприкосновеността на личния живот и личните данни, сигурността на мрежите и информационните системи. Също така в обхвата влизат и нарушения, които засягат финансовите интереси на Европейския съюз, нарушения на правилата на вътрешния пазар, нарушения, свързани с трансгранични данъчни схеми, чиято цел е да се получи данъчно предимство, което противоречи на предмета или на целта на приложимото право в областта на корпоративното данъчно облагане, извършено престъпление от общ характер, за което лице е узнало във връзка с извършване на своята работа или при изпълнение на служебните си задължения.
Законът се прилага и по отношение на сигнали за нарушения на българското законодателство в областта на правилата за заплащане на дължими публични държавни и общински вземания, вкл. трудовото законодателство.
Защита се предоставя на сигнализиращо лице, което по смисъла на този закон е физическо лице, което подава сигнал или публично оповестява информация за нарушение, станало му известно в качеството му на:
-работник, служител, държавен служител или друго лице, което полага наемен труд, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансирането;
-лице, което полага труд без трудово правоотношение;
-доброволец или стажант;
-съдружник, акционер, едноличен собственик на капитала, член на управителен или контролен орган на търговско дружество, член на одитния комитет на предприятие;
-лице, което работи за физическо или юридическо лице, негови подизпълнители или доставчици;
-кандидат за работа, участвал в конкурс или друга форма на подбор за постъпване на работа и получил в това качество информация за нарушение;
-работник или служител, когато информацията е получена в рамките на трудово или служебно правоотношение, което е прекратено към момента на подаване на сигнала или на публичното оповестяване.
Важно е уточнението, че не се образува производство по анонимни сигнали и сигнали, отнасящи се до нарушения, извършени преди повече от две години.
За да бъдат налице условията за защита, следва лицето да е имало основателна причина да счита, че подадената информация е била вярна и че попада в обхвата на закона. Освен това е задължително сигналът да е подаден при условията и по реда, установени в закона. Компетентните органи издават задължително предписание за преустановяване на нарушението до приключване на проверката.
Докладването се осъществява по два начина. Първият е чрез „вътрешен канал за докладване“, а вторият чрез „външен канал за докладване“.
Първият начин чрез „вътрешно подаване на сигнал“ е устно или писмено съобщаване на информация за нарушения в рамките на даден правен субект в частния или публичния сектор. Законът възлага на задължените субекти (определена категория работодатели в публичния или частния сектор) да създадат канал за вътрешно подаване на сигнал за нарушения, който отговаря на изискванията, заложени в закона. Отделно на посоченото, следва да бъде проведен инструктаж или обучение на ясен и разбираем език на всички работници/служители. Следва да се приемат и вътрешни правила за канала, които подлежат най-малко веднъж на три години на преглед и при необходимост на актуализация.
Какъв е механизмът при „вътрешния канал“?
Първо се определят един или повече служители, които отговарят за разглеждането на сигнали. Избраните лица извършват проверка в 7-дневен срок от получаването на сигнала. На компетентните лица са вменени задълженията за гарантиране на защита на самоличността, поддържането на връзка със сигнализиращото лице, документиране на устни сигнали, организиране предприемането на последващи действия, когато проверката им потвърди верността на сигнала.
Вторият начин за подаване на сигнал е чрез „външен канал за подаване на сигнали“.
„Външно подаване на сигнал“ е устно или писмено съобщаване на информация за нарушения на компетентните органи. Централен орган за външно подаване на сигнали е Комисията за защита на личните данни. Основната задача на Комисията е да обособи отдел, който да осигури прилагането на закона, да поддържа регистър на сигналите и да обобщава практиката по тях. Комисията следва да осъществява методическо ръководство на лицата, опериращи вътрешните канали. Отделно следва да обработва и управлява сигналите, като препраща към компетентните органи по сектори.
С цел предоставяне на максимална закрила, законът забранява всяка форма на ответни действия спрямо сигнализиращите лица, които имат характер на репресия и ги поставят в неблагоприятно положение, в това число заплахи или опити за такива действия, включително под формата на:
– временно отстраняване, уволнение или прилагане на друго основание за прекратяване на правоотношението, по което лице полага наемен труд;
– понижаване в длъжност или забавяне на повишение в длъжност;
– изменение на мястото или характера на работата, продължителността на работното време или намаляване на възнаграждението;
– отказ за осигуряване на обучение за поддържане и повишаване на професионалната квалификация на работника или служителя;
– отрицателна оценка на работата, включително в препоръка за работа;
– прилагане на имуществена и/или дисциплинарна отговорност, включително налагане на дисциплинарни наказания;
– принуда, отхвърляне, заплашване за предприемане на ответни действия или действия, изразени физически, словесно или по друг начин, които имат за цел накърняване на достойнството на лицето и създаване на враждебна професионална среда;
– пряка или непряка дискриминация, неравностойно или неблагоприятно третиране;
– отнемане на възможност за преминаване от срочен трудов договор на трудов договор за неопределено време, когато работникът или служителят е имал законно право да му бъде предложена постоянна работа;
– предсрочно прекратяване на срочен трудов договор или отказ за повторно сключване, когато такова е допустимо по закон;
– вреди, включително за репутацията на лицето, по-специално в социалните мрежи, или финансови загуби, включително загуба на бизнес и загуба на доход;
– включване в списък, изготвен въз основа на официално или неофициално споразумение, в сектор или в отрасъл, което може да доведе до това лицето да не може да постъпи на работа или да не може да достави стока или услуга в този сектор или отрасъл (черен списък);
– предсрочно прекратяване или разваляне на договор за доставка на стоки или услуги, когато лицето е доставчик;
– прекратяване на лиценз или разрешение;
– насочване на лицето към извършване на медицински преглед.
Компетентните органи дават задължителни предписания за преустановяване на увреждащите действия до приключване на извършената от тях проверка.
При извършено нарушение на забраната за ответни действия, сигнализиращото лице има право на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди. Засегнатото лице се ползва в пълна степен от правото си на защита и на справедлив процес, както и от презумпцията за невиновност, включително да бъде изслушано, и от правото си на достъп до отнасящите се до него документи.
Законът предвижда носене на административнонаказателна отговорност от юридическо лице или едноличен търговец при неизпълнение на задължението за създаване на канал за вътрешно подаване на сигнали и вътрешни правила в тази връзка, като се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лв., а при повторно нарушение – от 10 000 до 30 000 лв.
При необходимост от съдействие на работодателите в публичния или частния сектор при изготвяне на правила за вътрешен канал за подаване на сигнали, подаване на сигнал или публично оповестяване на информация от физическо лице, или разяснение по възникнал въпрос, можете да се свържете с нас.
