На 21.02.2024 г. Общо събрание на Търговска колегия на Върховен касационен съд се произнесе с Тълкувателно решение № 1 от 2023 г. по следните два въпроса:
1.“Компетентен ли е арбитражният съд при прехвърляне на вземане да разглежда и решава спорове между приобретателя на вземането и длъжника на това вземане по силата на арбитражно споразумение/клауза, сключена между прехвърлителя и длъжника?“ и
2. „За сключване на арбитражно споразумение, което е част от материалноправния договор, достатъчно ли е упълномощаването за сключване на този договор, или е необходимо и изрично овластяване за сключване на арбитражното споразумение?“
По първия въпрос, Общото събрание на Търговската колегия на Върховния касационен съд намира за правилно становището, което е обусловено от разпоредбата на чл. 99, ал. 2 ЗЗД при частното правоприемство, каквото е при цесията, върху приобретателя преминава прехвърлимото материално право заедно с принадлежностите му, ако не е уговорено противното. Наред с вземането, привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, цесионерът придобива и правото на защита на прехвърленото му материално право. Въпреки прогласената в закона самостоятелност на арбитражното споразумение, арбитражното споразумение е зависимо от прехвърленото право, чиято защита осигурява. Задължителна предпоставка за сключване на арбитражното споразумение е наличието на материално правоотношение, по което да е възникнал или може да възникне спор. Доколкото в резултат на арбитражното споразумение се десезира държавният съд – чл. 8, ал. 1 ЗМТА и се възлага на арбитража да разреши спора, свързан с вземането – предмет на цесията, това споразумение обслужва вземането и способства за неговата реализация. За разлика от основния материален договор, арбитражното споразумение няма за цел да създаде, уреди, прекрати, допълни или измени една правна връзка. То има само една цел – да предвиди правораздавателната власт на арбитража при разглеждането и решаването на спор, произтичащ от материалното правоотношение.
C цедиране на вземането се променя единствено личността на кредитора, но изборът на арбитраж не се прави с оглед личността на кредитора intuitu personae, а с оглед доверието в конкретно избрания арбитраж и предпочитането му като способ за осъществяване на процесуалноправна защита.
От изложеното по-горе следва, че с прехвърлянето на вземането на нов кредитор и с уведомяване на длъжника за цесията арбитражната клауза, включена в материалния договор, запазва действието си при бъдещ спор между цесионера и длъжника. Ето защо арбитражният съд е компетентен да разгледа споровете между тях в случаите, когато арбитражното споразумение отговоря на всички законови изисквания за неговата валидност и модалитети.
По втория въпрос се приема, че въпреки самостоятелния си характер и специфично съдържание, арбитражното споразумение се сключва винаги във връзка с евентуален или вече съществуващ спор по конкретно правоотношение. Съдът приема, че за сключване на арбитражно споразумение, което е част от материалноправния договор, е достатъчно упълномощаването за сключване на този договор, без да е необходимо изрично овластяване за сключване на арбитражното споразумение.
