В съдебно заседание на 02 ноември 2023 г., ОСГК на ВКС се произнесе по актуални въпроси, касаещи обезщетяването на вреди по ЗОДОВ при незаконно обвинение и бавно правосъдие. Отговорите на въпросите са обективирани в Тълкувателно решение №1/2022 г. на ОСГК на ВКС.
Първият въпрос, по който трябваше да се произнесе ВКС е формулиран по следния начин: „Как се определя обезщетението за вреди, претендирани от незаконно обвинение по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и по чл. 2б ЗОДОВ от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6, §1 ЕКЗПЧ – глобално или поотделно за всяка една от претенциите?“ .
По въпроса има формирана противоречива. Според едното становище неимуществени вреди от незаконно обвинение се присъждат глобално за всички осъществени принудителни мерки, като в обезщетението се включват и вредите от неразумния срок на наказателното производство. Според второто становище искът е самостоятелен, тъй като с него се обезщетяват конкретните вреди в резултат на неоснователно воденото наказателно производство. ВКС приема за правилното първото становище и отговаря на зададения въпрос по следния начин:
„ Обезщетението за неимуществени вреди, претендирани по чл. 2, ал.1, т.3 и по чл. 2б ЗОДОВ се определя глобално като в мотивите съдът следва да обсъди и критериите за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, както и изрично да посочи каква част от глобално определеното обезщетение се отнася за тях.“
Вторият въпрос е формулиран по следния начин: „Обвързан ли е съдът, сезиран с иск по чл. 2б ЗОДОВ, от решението на министъра на правосъдието или оправомощено от него лице по чл. 60е, ал.2 ЗСВ, при преценката си относно определяне на размера на дължимото обезщетение и следва ли той да определи обезщетение в размер на не по- нисък от предложения по реда на глава ІІІ „а“ ЗСВ?“
Отново е констатирана противоречива практика. Едното становище е, че съдът не може да се ограничи в преценката си относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, а другото становище е, че съдът е обвързан като минимален размер от предложеното от държавата обезщетение в рамките на административното производство. Прието е за правилно първото становище и е рамкирано по следния начин:
„Съдът, сезиран с иск по чл. 2б ЗОДОВ, не е обвързан от решението на министъра на правосъдието или оправомощено от него лице по чл. 60е, ал.2 ЗСВ, относно дължимото обезщетение и може да присъди обезщетение в размер по-нисък от предложения по реда на глава ІІІ „а“ ЗСВ.“
