С постановяването на Тълкувателно решение № 3/2024 г. от 23.02.2026 г. Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС даде задължително тълкуване по въпрос от съществено значение за трудовото право и съдебната практика относно:
Кой е началният момент на погасителната давност за вземането за обезщетение по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на труда при незаконно уволнение?
Противоречивата практика по този въпрос създаваше сериозна правна несигурност, както за работниците и служителите, така и за работодателите. С тълкувателното решение ВКС уеднакви съдебната практика и даде яснота относно началния момент, от който започва да тече давността.
Върховните съдии подчертават, че моментът на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на прекратяването на трудовото правоотношение като незаконно не е определен в КТ като начало на давността за вземането за обезщетение.
До постановяване на тълкувателното решение съществуваха две основни линии в практиката
- Първо становище
Давността започва да тече от влизане в сила на съдебното решение, с което уволнението е признато за незаконно. Аргументът в подкрепа на това твърдение е, че вземането става изискуемо едва след установяване на незаконността.
- Второ становище
Давността започва да тече от датата на прекратяване на трудовото правоотношение.
Аргументът в подкрепа казва, че правото на обезщетение възниква от момента на самото уволнение, ако то обективно е незаконно, а съдебното решение има установително действие.
ВКС приема, че началният момент на погасителната давност за вземането по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ е денят на прекратяване на трудовото правоотношение (денят на уволнението), като се аргументира за това със следните съображения:
- Обективен характер на незаконността – уволнението е незаконно или законосъобразно към момента на извършването му. Съдебното решение не създава незаконността, а я констатира.
- Принцип на правната сигурност – недопустимо е началният момент на давността да зависи от продължителността на съдебното производство.
- Характерът на обезщетението – то компенсира вреди, настъпили от момента на незаконното прекратяване.
Искът за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е конститутивен. В случай, че бъде уважен, конститутивното действие на решението има обратна сила – прекратяването на трудовото правоотношение се счита за незаконно към момента на извършването му, а не към момента на влизане в сила на съдебното решение. Тълкувателното решение следва логиката на общите принципи на облигационното право и съответства на разбирането, че съдебното решение установява, но не създава правото.
В същото време то поставя повишени изисквания към процесуалната активност на работника, особено в хипотези на продължителни съдебни производства. В практиката може да възникне въпросът за съвместимостта на това разрешение с принципа на ефективна съдебна защита, когато продължителността на процеса не зависи от страната.
Върховният касационен съд изрично посочва, че признаването на уволнението за незаконно от съда или от работодателя, оставането без работа поради уволнението и причинната връзка между тях, са правнорелевантни факти и предпоставки за основателност на осъдителния иск, но са без значение за началото на давността за вземането за обезщетение.
